Над 4,6 млрд. лв. европейски средства могат да бъдат инвестирани в развитието на българските градове през следващите осем години. Тази крупна сума е заложена в бюджета на бъдещата оперативна програма “Регионално развитие”, чийто срок на действие обхваща периода от 2014 г. до 2020 година.
Средствата ще се отпускат за проекти, свързани с ремонт и изграждане на улици, булеварди, паркове, площади, велоалеи, тротоари, подобряването на енергийната ефективност на сградите, въвеждането на екологичен градски транспорт, развитието на културата, туризма и много други.
Ще успее ли обаче България да се възползва от тази възможност? Това до голяма степен зависи от новите интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които се подготвят в 36-те големи града в страната. Проекти, които не са вписани в интегрираните планове няма да могат да се преборят за европейско финансиране, предупреждават експертите.
Интегрираните планове трябва да предложат цялостни визии за бъдещото развитие на градовете до 2020 г., отчитайки всички аспекти на градската среда – инфраструктура, зелена система, публични пространства, производствени зони, културно-исторически паметници и т.н. Целта е да бъдат синхронизирани всички частни и публични проекти, които се планират на дадена територия.
По този начин ще се прекрати строителството „на парче” с разпилени из града отделни реализации, съжителстващи със занемарени сгради и пространства. Ще се реализират само последователни и координирани проекти за подобряването на градската среда.
Така, например изграждането на пътищата ще върви паралелно с това на инженерната инфраструктура, на сградите и публичните пространства. Вече няма да се стига до фрапиращи случаи, като например, да се разкопават току що обновени улици, за да се ремонтира канализацията под тях.
Звучи обещаващо! Без съмнение българските градове спешно се нуждаят от строги интегрирани планове, който да хармонизират и съгласуват различните им териториални потребности. Но дали новите документи ще успеят да изпълнят тези амбициозни цели?
Въпреки че България има дългогодишна практика в устройственото планиране и добри урбанисти, тя не може да се похвали с голям процент на реализация на готовите планове. Една от причините е липсата на добра междуведомствена координация при изпълнението на програмите за развитието на градовете.
Да се надяваме, че този път интегрираните планове няма да останат просто едни пожелателни документи, събиращи прах в нечие чекмедже, а ще намерят конкретно приложение в бъдещото развитие на градовете.
Интегрираният план на София, например вече е в доста напреднала фаза, като изпълнителите от Обединение “София ХХI” са определили т. нар. „зони за въздействие” в града.
Избрани са три зони, в които ще се развиват социални функции (това са главно крайните квартали), две територии за икономическо развитие (в момента занемарени райони с промишлен характер) и една зона за публични функции с обществена значимост (централната градска част заедно с парковете).
Все още обаче не са изготвени конкретните проекти, които реално ще променят визията на тези територии. Очаква се това да се случи на по-следващ етап от разработката на интегрирания план. Критиците на документа са категорични, че в момента той не дава реални решения за промяна в облика на София.
Предстои да разберем дали авторите на плана от Обединение “София ХХI” ще успеят да избягат от типичния стил на министерските програми и стратегии, обичайно изпълнени с много общи приказки и нереалистични цели. И ще предложат конкретни решения и практически начини за постигането им.
Радостина Попова