Интересът на малките инвеститори към бизнес-сделки с имоти става все по-ясно разграничим. Като пропорция, но не и като номинален брой сделки, делът на големите бизнес сделки с имоти е намалял. Това , коментира Иван Велков, председател на Управителния съвет на Национално сдружение „Недвижими имоти”, цитиран от агенция Фокус.
“Преди няколко години, когато България беше една от най-младите страни членки на Европейския съюз с перспективи и потенциал за развитие в почти всички видове индустрии и сегменти, или поне така се твърдеше, интересът от чуждестранни инвеститори беше свързан с най-различни направления в икономиката на страната – оттам естествено и с недвижимите имоти като част от всяка една икономическа дейност и индустрия”, отбеляза Велков. След началото на кризата и особено след задълбочаване на проблемите в някои наши съседни страни, целият регион получи етикет като не много благонадежден и дългосрочно перспективен, затова инвестициите се върнаха обратно в Централна Европа – в Полша, Чехия, Словакия, дори в някаква степен – Унгария и т.н., обясни Велков. „В момента има тотален спад на фирмения интерес към имоти в България” посочи той.
Това, което важи с пълна сила за консервативния, предпазлив корпоративен капитал, колкото и да е парадоксално, работи именно в посока на дребния, частен инвеститор. Той всъщност не се вълнува чак толкова от глобалните рецесии и тенденции, а търси сигурност само на такова микро ниво като това с пенсията или доходите, които има, живеейки в своята собствена държава, какво, къде и как би могъл да си позволи да живее – в България например”, каза Велков.
Засега през тази година на хоризонта не се виждат големи проекти, свързани с бизнес имоти, заяви Велков. По думите му ситуацията в сектора е такава, че ще се наложи инвеститорите да се борят да завършат вече започнати проекти, а не да се чака надграждане. „По-скоро ще е успех, ако успеем да поддържаме активна и положителна тенденция – да не замре съвсем сериозната икономическа дейност”,смята експертът.
По негови думи е хубаво, че инфраструктурните проекти създават някаква заетост в строителния бранш, защото това носи обезпеченост. „Единственото, което остава, са тези малки жилищни кооперации – 5 – 6 хил. кв. м., които в по-малките градове са единственото достъпно средство за строителния бранш”, коментира председателят на НСНИ. Той посочи, че това, което остава, е вторичният пазар на недвижимо имущество – когато индивидуалните участници, собственици на имоти сами продават и купуват вече съществуващи, построени, ползвани имоти. „В този сегмент, който може би е най-големия като обем и брой сделки, едва ли ще има кой знае какви кардинални промени – нито като цени, нито като тенденции, просто защото това, което се търси, и това, което се предлага, не винаги са много близо едно до друго като качество и като състояние”, каза още Велков.
По думите му ще продължат да бъдат водещи прагматичните решения, с които разходите за придобиването, но и разходите за ползването на даден имот след това, са такива, че това да бъде разумна покупка.
Същевременно интересът към български имоти от страна на чужди граждани, които искат да си закупят жилища и евентуално да ги ползват тук сезонно или целогодишно, плавно продължава да става все по-обективен. Към България проявяват интерес много хора, които преди не биха и обсъждали България като такава дестинация, защото по-лъскавите, по-маркетинговите дестинации за „луксозните” пенсионери бяха Средиземноморските страни, в някаква степен дори и гръцките острови, обясни Велков. Причини за интереса са още климата, сравнително достъпните услуги, сравнително изгодните стоки и продукти, допълни той.