Към момента има 156 подадени кандидатури за саниране, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, цитиран от Агенция „Фокус”.
Най-много заявления са подадени в София. “Все пак чакаме края на зимния сезон, когато след сметките за парно и за електроенергия хората започват да мислят много по-прагматично. Даваме си сметка, че средствата са прекалено малко и няма да решим кардинално проблема. Очертаваме добрия път. Надяваме се все повече хора да осъзнаят необходимостта от това да променят енергийните характеристики на своите жилища. По-топли зимата, по-хладни лятото, по-уютни, по-красиви домове. Тези средства са с един ясен и измерим срок на възвръщаемост”, каза Нанков.
„Имаме кандидатура за цяла сграда. Тенденцията е средно големи сгради с 20 – 25 апартамента. Имаме подобна голяма сграда в Овча купел. В момента комплектоват документите. Тя е с повече от 40 отделни апартамента. За съжаление процесът при големите сгради е труден. Искане на Европейската комисия е да не санираме на парче отделни етажи и апартаменти, а да имаме цял завършек на цели сгради”, каза още зам.-министърът.
Нанков обясни, че общината не може да кандидатства за саниране на необщинска собственост. “Сградата е частна собственост. Нито общината, нито държавата може да застави собственика да си подобри фасадата. Нито Европейската комисия може да задължи когото и да било да си съфинансира проекта. Принципът на ЕК е споделената отговорност. В случая споделената отговорност се изразява в съфинансиране от страна на собствениците. Ако общината реши, че това ще бъде квартал, в който ще бъде санирана всяка една сграда, ние не можем да накараме собствениците да си финансират останалите 50% от сумата”, добави зам.-министър Нанков.
По думите му голямата трудност в България идва от големия процент на частната собственост на жилищния фонд – над 98%. Като пример Нанков даде Източна Германия, където проблемът е решен чрез Общински държавен жилищен фонд. Там съответно държавата взима решение и се санира цялата сграда. “Ние тук сме длъжни да се съобразим с желанието на хората. Разковничето може би за целия процес е българинът да изпита необходимост от това. Все още нямаме добра енергийна култура, камо ли култура на решаване на проблемите на етажната собственост”, коментира зам.-министърът.