Чужденците ще могат да купуват български ниви, само при условие, че са живели у нас поне 3 години. Това предвиждат законодателни промени, подготвяни от управляващите, които се очаква да бъдат гласувани до месец, съобщава bTV.
Пазарът на българска земя е отворен и достъпен за европейските граждани от 1 януари 2014 г., но все още липсва интерес към сключване на сделки
“Това не оказа никакво съществено влияние на пазара към момента. Напълно без основания бяха притесненията, че едва ли не ще има опашка от чужденци, наредени на границата на България, които да чакат на 1 януари и да купят земеделска земя. Не, не е така”, заяви Борислав Петков, председател на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи.
Според депутати от БСП обаче ограничителни мерки са необходими, поради което вече подготвят спешни законодателни промени. Идеята е да се въведе така нареченият принцип на уседналост.
Междувременно Конституционният съд (КС) единодушно обяви за противоконституционно решението на парламента от 22 октомври м. г. за налагане на мораториум до 1 януари 2020 г. върху придобиването на право на собственост върху българска земя от чужденци и чуждестранни юридически лица, съобщава „Правен свят”.
Съгласно чл. 22,ал. 1 от Конституцията “Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.” Този текст изрично препраща към Договора за присъединяване, съгласно който в седемгодишен срок от присъединяването на България към ЕС трябва да отпаднат всички ограничения за придобиване на земя от граждани на ЕС. Република България се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., така че срокът изтича на 1 януари 2014 г.
Решението на КС е очаквано, защото още при гласуването на мораториума в парламента, дори самите народни представители заявяваха, че са наясно за неговата юридическа несъстоятелност. Друг е въпросът защо едно солидно мнозинство от народните представители смята, че може да прави съмнителни политически послания, зачертавайки правото.