През миналата седмица Правитеслтвото разпредели всички 500 млн. лв. от т. нар. Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. За да отговори максимално на очакваните критики обаче, в деня на гласуване на постановлението Министерство на финансите публикува пълен списък на одобрените проекти (аргумент в полза на прозрачността), както и карта на България, на която се вижда как общо взето всички получават пари (аргумент в полза на „честното” разпределение на парите). Тези усилия са наистина похвални, но по-сериозното вглеждане в данните води до крайно неприятни изводи – политическият елемент вече може да се докаже и емпирично, пише в свой анализ икономистът Петър Ганев от Институт “Отворено общество”.
Когато политиците разполагат с подобен „фонд” (без правила), то неизбежно ще се стигне до насочване на парите по политическа линия. В случая това е най-лесно проверимо по отношение на общините – в едни общини има кметове, по-близки до властта, а в други е представена опозицията. От въпросните 500 млн. лв., 289 млн. лв. са насочени директно към бюджетите на общините, тоест ако се фокусираме върху тях, можем емпирично да проверим хипотезата за политическо разходване на средствата.
Икономистът използва данни, като от една страна е списъкът на финансираните общини (публикуван от МФ), а от другата е политическата принадлежност на кметовете в страната. Данните за политическата принадлежност на кметовете от ЦИК са обособени в четири групи – ГЕРБ, БСП, ДПС, други/независими. В последната група влизат и кметове, които имат политическа принадлежност към споменатите партии, но официално са издигнати като независими и затова сме ги оставили там. С четири изключения – кметовете на Балчик, Враца, Мездра и Разград. И в четирите случая имаме кметове, който на хартия са независими, но публично подкрепени от БСП.
Кметовете на БСП получават най-много пари, а именно близо 118 млн. лeвa. Кметовете на ДПС, като партия, подкрепяща властта, тоест предполагаемо участва в разпределението на парите, получава малко над 60 млн. лв. Кметовете на ГЕРБ получават 64 млн. лв., а кметовете, които са определени като други или независими, получават близо 47 млн. лeвa. Грубо казано, кметовете на властта получават 178 млн. лв. (БСП+ДПС), а кметовете на опозицията и другите получават 111 млн. лв. (ГЕРБ+други/независими). Близките до властта не просто получават чувствително повече в абсолютен размер, но те са много по-малко като брой общини и представено население от опозицията и другите. Кметовете на ГЕРБ, например, са основно в големите градове, като общо обхващат население от над 4,2 млн. души. БСП от своя страна има кметове в общини с население 1,3 млн. души. Въпреки това, вторите получават почти двойно повече от първите.
За да илюстрират разминаванията във финансирането, икономистите представят и данни, претеглени спрямо населението. Видно е, че разликата между БСП И ГЕРБ е 6 пъти, а най-облагоделствени са кметовете на ДПС – обхванато сравнително малко население, а получени големи суми. Разбира се, не можем да очакваме пълно равенство и при честно разпределение на парите, но големите разлики в случая говорят сами за себе си.
Какво се случва, ако, например, махнем областните градове от уравнението? Изваждайки 27-те най-големи общини, картината става още по-ясна. БСП и ДПС получават над 147 млн. лв. в по-малките общини, докато за кметовете на ГЕРБ в по-малките общини има 23 млн. лв. И отново, дори и без големите 27 града (съответно общини), кметовете на ГЕРБ обхващат повече население спрямо БСП и ДПС взети заедно, а получават в пъти по-малко.
Интересно е да разгледат и нефинансираните общини. Общо 91 общини не се класират за финансиране – дали защото не са имали проекти или са им били отхвърлени, няма как да знаем. Цели 89 от нефинансираните общини са на ГЕРБ и други/независими, докато нефинансираните общини на БСП и ДПС са едва по една – Съединение на БСП и Мадан на ДПС. С други думи, ако кметът на общината е от БСП или ДПС, то финансирането е сигурно (стига да не си в Съединение или Мадан), докато, ако кметът е представител на опозицията или независим, то е по-вероятно да не получи финансиране (повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани).
Всичко казано дотук потвърждава хипотезата, че парите от регионалния „фонд” са разпределени в голяма степен на политически принцип, пише Ганев. Управляващите партии са били изключително благосклонни към своите кметове, докато опозицията е срещнала сериозни трудности – повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани. Разделението допълнително се задълбочава в по-малките общини, където кметовете, близки до властта доминират тотално в разпределението на средствата.