Страната ни трябва да преосмисли част от заложените цели за европейската реиндустриализация. Очакванията за постигане на относителен дял на зелената енергия в крайното енергийно потребление от 27% и намаляването на парниковите газове с 40% ще доведе до сериозни затруднения пред промишлените предприятия. Това ще влоши финансовото състояние на компаниите, включително и тези от енергийния сектор, като някои от тях могат да фалират, пише в доклада „Възраждане на индустрията в България“.
Според експерти инвестициите в индустрията у нас до 2020 г. могат да надхрърлят 23% при средно заложени за ЕС 20 на сто. За да се подобри производителността и да бъдат внедрени нови технологии инвестициите в ново оборудване само в земеделието трябва да нарастнат до над 9% от БВП до 2020 г. Търговията с индустриални стоки пък трябва да нарастне до 25% от БВП след шест години.
До 2020 г. ролята на индустрията в ЕС трябва да нарасне. Затова са предвидени 300 млрд. евро за целия ЕС и България трябва да действа активно за да може да ги усвои, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитирайки новоизбраният председател на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. По думите му индустриите, които имат голям потенциал за растеж, са металургията, химическата и фармацевтичната, ИТ секторът, машиностроенето и автомобилостроенето, туризмът и селското стопанство.
Държавата обаче има решаваща роля за реиндустриализацията. Трябва да бъде създадена дългосрочна Стратегия за индустриална политика, съгласувана с бизнеса, синдикатите и научните среди, която да е съпроводена и със секторни стратегии. Европейската конфедерация на профсъюзите поставя акцент върху три приоритета на индустриалната политика – за инвестиции в индустриите с потенциал за бъдещо развитие и в частност в транспорта, в енергетиката и в устойчивата зелена икономика; обучението и квалифицираната работна ръка като ключ към иновативна политика и действия по преструктурирането и предвиждането на промяната както и индустриална програма, която насърчава нови и устойчиви индустрии, продукти и услуги за гарантиране на работните места през утрешния ден, се казва още в доклада, цитиран от econ.bg.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев коментира, че реиндустриализацията не значи пряко или косвено субсидиране на закъсали държавни компании или изкупуване на частни компании от държавата, за да бъдат оздравени. “Сред най-важните мерки за осъществяването на реиндустриализацията са осигуряването на политическа стабилност, предвидимост и прогнозируемост на бизнес средата”, каза Колев, цитиран от mediapool.
Деканът на Стопанския факултет на СУ “Св.Климент Охридски” доц. Тодор Попов каза, че ролята на държавата при възраждането на индустрията е да увеличи разходите за наука и образование. Той препоръча да се дадат повече възможности на промишлените предприятия за постигане на балансирани отношения с банките и търговски вериги.
Икономистът препоръча още намаляване на контрабандния внос, както и по-големи възможности за участие на малките и средни предприятия в обществените поръчки.