Меглена Кунева еднозначно подкрепи Трансатлантическото споразумение. Дори настоя българският народ да бъде убеден в ползите от него.
БАН подкрепи позицията с изследване, според което малките и средните предприятия щели да увеличат износа си за САЩ. България се нуждае от ТПТИ, за да стимулира икономиката си и заради създаването на нови работни места, заяви ицепремиерът по време на откриването на конференцията “Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции: перспективи пред малкия и средния бизнес”, организирана от Американската търговска камара в България и от Конфиндустрия България.
ТПТИ ще доведе до значителен ръст на европейската икономиката и ще подобри нейната конкурентоспособност. 119 млрд. евро годишно ще са ползите, уточни Кунева. За това на нас ни трябва диалог, който да не се основава на страховете. Европа ще направи максималното, за да се възползва от този момент, цитира Кунева председателя на ЕК Жан Клод Юнкер.
Според вицепремиера споразумението ще способства да се премахнат бюрократичните мерки пред стокообмена между САЩ и ЕС. Всичко това ще се отрази и на джоба на крайния потребител в негова полза. Няма ход, който да бъде печеливш, ако не се подкрепя от хората, подчерта Кунева, цитирана от Кросс. Какво всъщност се случва с Трансатлантическото споразумение? В преговорите участват всички страни и то ще бъде одобрено от Съвета на Европа, т.е. от всички европейски страни, каза вицепремиерът. На българското правителство няма да бъде наложено нищо, което да бъде извън преговорния процес, увери тя.
Казва се, че чрез споразумението ще се пуснат ГМО на българския пазар, продължи Кунева. ЕС няма да отстъпи от високите си стандарти по тази точка. И досега действащото законодателство ще продължи да функционира и всяка страна ще решава въпроса, както сега, отбеляза тя. Пише се, че чрез споразумението ще бъде пусната АКТА през задната врата, което според вицепремиера не е така. Тя заяви също, че уеднаквяването на стандартите няма да се случи толкова бързо. Европа няма за цел да се откаже от социалното си законодателство, а ще имаме сътрудничество и по отношение на стандартизацията и на социалната защита, посочи Кунева. Арбитражният момент при решаване на спорове между компании и страни е наистина една от чувствителните теми, свързани със споразумението. Компаниите наистина ще имат тази възможност да се обърнат към арбитражни съдилища, ако решат, че отделни страни създават правила в техен ущърб, заяви Кунева.
Но България има и своя вътрешна задача и тя е да реформира българската съдебна система, за да бъдем всички спокойни. Ангажиментите тук ще бъдат разписани много точни, увери тя.
В България трябва да се направи анализ за състоянието на малките и средни предприятия и да се набележат мерки, които да спомогнат те да намерят своето място на бъдещия голям пазар, обясни Кунева. Ще имаме наша българска позиция и това е област, в която страната ни ще има свой силен глас и ще настояваме малките и средни предприятия да бъдат част от пакета, който ще представим. Официалната позиция на българската страна е, че напредването на преговорите налагат една по-голяма прозрачност, за да подготвим бизнеса за преимуществата и трудностите, да дадем отговор на гражданското общество заради неговите опасения. Такъв документ трябва да бъде подкрепян от хората и нашата задача е споразумението да бъде харесвано от българските европейци, заключи Кунева.