Развитието на Северозападна България и останалите по-бедни и изостанали региони в страната е ключов приоритет на правителството, за който ще водим целенасочена политика. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на първото заседание на учредения по нейна инициатива и на НСОРБ Съвет по регионална политика. Председател на съвета е зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Аспарухов.
Съветът по регионална политика ще подготвя и приема адекватни решения за прилагане на целенасочена и ефективна политика за развитие на регионите. Това може да стане единствено в партньорство между централната власт, органите на местното самоуправление и неправителствените организации, каза Павлова.
„Отдаваме сериозна важност и значимост на съвета. Нашата цел е той да не е просто поредния, който отчита дейност, а да работи активно по приоритетите в управленската ни програма“, заяви министърът.
Тя отбеляза, че държавният бюджет и фондовете на ЕС до 2020 г. ще са основа за финансиране на целите, но средствата не са достатъчни за решаване на всички проблеми. В тази връзка от ключово значение е разработването на нови финансови инструменти с цел привличане на външни инвестиции. Възможности в тази връзка дават „Планът Юнкер“ и инструментът „Свързана Европа“, пред които МРРБ кандидатства за изграждането на скоростния път София-Видин и модернизиране на ж.п. линията по направлението, ключово за Северозапада.
Според министър Павлова създаването на специални фондове ще подпомогне привличането на частни инвестиции в областта на пътната инфраструктура и водоснабдяването. Подобни финансови инструменти могат да работят във всички сфери на развитие, където да се акумулират средства от различни източници, убедена е тя.
Регионалният министър обърна внимание, че ключовите въпроси за привличането на инвеститори са добрата инфраструктура и подготвените кадри. „Инвестициите идват там, където има инфраструктура и подготвени кадри. В момента много инвеститори се отказват първо заради липсата на инфраструктура, и второ заради липсата на образовани кадри за икономиката и индустрията. Според нея това поставя острата нужда от адаптиране на образователната ни система към подготовката на определен тип кадри, както и определяне на приоритетите ни в областта на икономиката – високи технологии или друг тип индустрия.