Съюзът на архитектите в България, в качеството си на сдружение, обединяващо професионалисти от всички сфери на дейност и проявление на архитектурната професия, изразява своята загриженост във връзка с изострените напоследък тревожни обстоятелства при опазването на недвижимите културни ценности на страната. Това се казва в официална декларация от Съюза относно: Състоянието на културно-историческото наследство на България, разпространена до медиите.
От организацията обръщат внимание на:
• Обезлюдява не и занемара на множество обекти и цели исторически райони, съдържащи знакови образци на народната архитектура, пространствена и социална селищна организация;
• Влошаващото се състояние и безалтернативността за опазване на религиозните обекти, особено такива намиращи се в отдалечени, слабо населени и запуснати райони.
• Липсата на целенасочени политики за интегриране на исторически сгради и терени в съвременното развитие на градските центрове.
• Противоречивите практики при експониране и социализация на археологическите обекти, водещи до непълноценна интеграция в средата, заличаване на автентична субстанция и подмяна на оригинален образ и въздействие;
• Крайните становища по предните обстоятелства на различни професионални, обществени и управленски кръгове, не допринасят за формиране на единна политика, разбиране и философия за опазване на културните ни ценности.
От САБ заявяват експертното си мнение и гражданска позиция, че уникалното ни наследство – във всичките му форми и типологии, бидейки носител на националната ни идентичност, трябва да бъде предадено на бъдещите поколения в своето многообразие и историческа многопластовост. съхранено в неговата автентичност и представено в неговия ненарушен пространствен контекст. Решаването на подходите за опазване на културните ни ценности трябва да произтича от утвърдената философия и възприетата етика в международните приложими в сферата документи, голяма част от които са ратифицирани в националното законодателство, а не от конюнктурни виждания за интерпретиране и представяне на историческите следи в просто „подходящ* и .атрактивен” вид. Наследството притежава преди всичко научен, образователен и естетически ресурс, и интегрирането му в търговски дейности, респ. – културен туризъм, не е самоцел и панацея за неговата социализация, а допустима – в някои случаи и при определени условия, алтернатива, се казва в становището.
От САБ споделят загрижеността на оторизирани държавни органи и обществени и професионални организации относно непълнотите в нормативната уредба, неадекватностите в стила и методите на вземане на институционални решения и недостатъчната ангажираност на местни управленски нива. които фактори допълнително усложняват проблематиката на наследството и се нуждаят от бързи и адекватни мерки за преодоляването им
Браншовата организация призовава към партньорство различните институционални, професионални и образователни звена в областта на културното наследство, за формиране на единна позиция по проблемите на неговото съхранение и социализация и декларира готовността си – с наличието на целия експертен потенциал и професионален опит. който членовете на Съюза притежават, и възможностите заложени в нормативната уредба в сферата на опазване на архитектурното наследство, да съдействаме на всички необходими нива за максимално съхранение и адекватна изява на богатото културно-историческо наследство на страната, чрез:
• Изготвяне на становища и участия в обсъждания по нормативната уредба в сферата в страната:
• Изготвяне на експертизи;
• Подготовка на и участие в програмни разработки за финансиране на дейности по опазване и социализация на архитектурното наследство;
• Участие в обществени обсъждания и обявления на проектни и програмни решения;
• Участие в експертни съвети;
• Организиране на конкурси;
• Организиране и участие в образователни програми;
• И други дейности, които съответстват на целите и средствата за постигането им на нашата организация