Ускоряването на икономическия растеж в България вече зависи не само от потреблението на домакинствата и от износа, но и от инвестициите и то при ниска инфлация. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк (UniCredit Bulbank) на финансовия форум “Юромъни” във Виена, съобщава БТА. Тази добра икономическа среда е благоприятна за банките и за увеличаване на търсенето на кредити, добави той.
В Уникредит Булбанк очакваме умерено нарастване на търсенето на кредити в корпоративния сектор и на домакинствата. Основният сценарий за българската икономика на експертите на УниКредит Булбанк предвижда ускоряване на реалния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) до 4,4 на сто в условията на ниска инфлация и доближаване на икономиката до пълна заетост.
Структурата на растежа на БВП ще се подобри, като очакваме инвестициите (както в ново сградно строителство и инфраструктура, така и в машини и производствено оборудване) да се присъединят към силното нарастване на потреблението и износа. Това ще направи модела на растеж на българското стопанство по-широко базиран, а по този начин и по-устойчив. Силният ръст на БВП ще бъде съпътстван и от запазване на значително положително салдо във външната търговия, което ще допринесе за продължаващо свиване на външния дълг и по-нататъшно подобряване устойчивостта на икономиката на възможни нови шокове.
На този много положителен фон очакваме умерено ускоряване на растежа на корпоративния кредит до около 5,5 на сто годишно, каза Павлов. Този растеж по-скоро ще дойде от малките и средни предприятия, тъй като повечето големи компании разполагат със значителни свободни средства, което ще им позволи да финансират ръста на инвестициите си, без да разчитат на кредити. Важен фактор за по-голямото търсене на корпоративни кредити ще бъде ускоряването на инвестициите до 5,5 на сто измерени чрез бруто образуването на основен капитал, при 2,7 процента очакван реален ръст за цялата изминала 2017 година.
В условията на силна конкуренция между банките лихвите по кредитите ще продължат да намаляват. Очакваме този процес да протича с по-ниска интензивност спрямо миналата година, включително защото нормализирането на лихвите в еврозоната набира скорост. Лихвите за фирмените кредити продължават да падат и вече има компании, които вземат заеми с лихви под 2 процента. Ако лихвите падат, може да се подцени рискът от лоши кредити, смята Кристофор Павлов.
Конкуренцията между банките обаче може да свали лихвите по фирмените кредити още, до нивата в Полша и Чехия подчерта той.
Най-големия парадокс сега е, че лихвите по някои кредити в лева са по-ниски отколкото кредитите в евро, до преди няколко години това се оценяваше като невъзможно за страна с фиксиран курс на валутата към еврото. За нас обяснението на този феномен е голямата ликвидност, дължаща се на вътрешни причини, а не на политиката на Европейската централна банка.
В България нивото на депозити към кредити е най-ниското в Централна и Източна Европа и то при ниски лихви. В България има значителен превес на националните спестявания над инвестициите и затова има най-голям излишък по текущата сметка от страните в региона, посочи Павлов.
Проблемните кредити намаляват, като в края на миналата година, по наши прогнози са стигнали до 11,2 на сто от общо кредитите при 12,8 на сто година по-рано.
Капиталовите буфери на българските банки са значително по-високи от тези за повечето страни в Европа, което е индикация, че устойчивостта на системата, както и способността й да абсорбира загуби от нови шокове, са на по-добри нива от тези в почти всички европейски страни.
По-високите цени на жилищата в комбинация с увеличението на доходите и заетостта ще доведат и до по-голямо търсене на кредити от домакинствата. Тук лихвите също спадат, но те тръгват от по-високо ниво, а и процесът протича по-бързо, отново заради конкуренцията, посочи Павлов.