Инвестициите в България достигат близо 19 млрд. лв. през 2017 г., като от тях 1.9 млрд. лв. са чужди, а останалите са местни. За сравнение, десетилетие по-рано общият обем на капиталовложенията е бил 18 млрд. лв., от които едва 258 млн. лв. са дело на българския предприемач. Това става ясно от анализ, представен от Българската стопанска камара (БСК), пише Капитал. “Наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България”, счита председателят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката.
Икономисти обаче считат, че инвестициите в България днес са далеч по-устойчиви и допринасят повече в дългосрочен план за развитието на икономиката спрямо тези от периода около 2007 г., макар и да са по-малко като обем. Докато тогава голяма част от капиталовложенията отиваха в недвижими имоти и финансово посредничество, през 2017 г. най-много средства привлича индустриалното производство.
Понижението на чуждите инвестиции е видимо не само в абсолютните стойности, но и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – от 27.9% през 2007 г. до 1.9% миналата година. Двете числа обаче са крайности. Според експерти добро, лесно усвоимо от страната ниво на чужди инвестиции е около 10% от БВП, което е около 5 млрд. лв. според данните от миналата година. Повече биха потискали местния бизнес с прекомерна конкуренция, а по-малко омаловажава приноса им към икономиката.
Първоначалните данни за 2018 г. не са обнадеждаващи. Към средата на годината чуждите инвестиции в страната са 246 млн. лв. при двойно по-голям обем през същия период на 2017 г. Числата обаче ще бъдат ревизирани от БНБ през следващата година, вероятно в посока нагоре. Въпреки това вероятността да достигнат целта от 5 млрд. лв. през 2018 г. е минимална.
Ниското ниво на чуждестранен инвеститорски интерес от БСК онагледяват и чрез сравнение с емигрантските пари. Според данните сумата на паричните преводи от емигранти достига 2.25 млрд. лв. през 2017 г., като така надвишават чуждите инвестиции с близо 400 млн. лв.
Според статистиката на Световната банка страната изостава и спрямо други държави от региона. Така например сръбската икономика, която е сравнима с българската по размер, привлича близо два пъти повече чужди инвестиции, което се равнява на 6.9% от БВП на Сърбия. В Румъния делът е по-малък (2.3% от БВП), но в абсолютна стойност сумата се равнява на 4.95 млрд. долара през 2017 г. при 1.66 млрд. в България.
Инвестициите, като цялостен индикатор за бизнес климата в една държава, са зависими от множество фактори, повечето от които се повтарят от години. Експертите на БСК обръщат внимание на недостига на квалифицирани кадри, лошата инфраструктура, корупцията. Свързването към комунални услуги като електричество и водоснабдяване пък изисква много време, усилия и средства, основно заради бавните процедури на местно ниво.
Процедурите по несъстоятелност също са повод за резерви – от БСК посочват, че процесът на обявяване на фалит отнема средно над 3.5 години. През това време активите не носят доход, а инвеститорите не могат да си върнат парите, което увеличава риска, свързан с първоначалното вложение.
Предвид липсата на квалифицирани кадри част от мерките, които представителите на работодателите предлагат, са очаквани. А именно – подобряването на образованието и квалификацията на работещите в страната, както и улеснен внос на работници от чужбина. Други предложения са насочени към смекчаване на регулациите за бизнеса, подобряване на правосъдието и стабилност на нормативната среда.
Радосвет Радев отбелязва, че мерките не е нужно да са стимули, а по-скоро с насока към улеснение на инвеститорите. Той дава пример със сертификатите за ускорено административно обслужване. Към момента те се издават основно на големи фирми, които обаче нямат нужда от тях предвид ресурсите, с които разполагат. Достъпът до сертификати на малки и средни фирми може да се улесни.