Нови булеварди, трамвайни и тролейни трасета, гробище и развитие на метромрежата. Toва са част от поркетите, които предстоят да се реализират според плана за развитие на София до 2019 г.
Две специални програми ще бъдат разработени в следващите 4 г. – за разрешаване на проблема с паркирането и за развитие на северните територии с екоселища, градско земеделие, създаване на агробизнес инкубатори и др.
Други акценти за следващия управленски мандат в столицата ще са развитие на условията за масов спорт, нови велотрасета, мащабно експониране на археологията, обновяване на центъра, използване на ресурсите на термалните води, развитие на зелената система, създаване на производствени зони, информира isofia.bg.
Метрото ще се разраства към столичните квартали „Люлин” и „Слатина”. Това предвижда „План за развитието на територията на София 2015-2019”. Бъдещите разклонения на метрото ще са с Х-образна структура – три линии сa шест маршрута. Така около 70 на сто от територията на София ще е покрита с метрото.
В „Люлин” метрото ще расте по бул. „Царица Йоанна” и ще стига до Околовръстното. Вторият метродиаметър пък ще продължи в посока „Илиянци”. Разклонението на третия лъч ще мине през „Слатина” от ул. „Шипка”, под ул. „Гео Милев”. Оттам ще стигне до зала „Фестивална” и ще излезе на бул. „Асен Йорданов”. Трасето ще продължи покрай зала „Арена Армеец”, за да излезе на бул. „Цариградско шосе” и да стигне до Окръжна болница.
Развитието на релсовия транспорт ще е с предимство до 2019 г. заради неговата ефективност, безопасност и екологичност, пише още в плана. Планирани са и две нови трамвайни трасета- едното ще е от бул.„Копенхаген” до метростанция „Младост 1”. Трамвай ще свързва жк „Банишора” и жк „Модерно предградие”, той ще минава по бул. „Панчо Владигеров” и улиците „Връх Манчо” и „Скопие”.
В следващите 4 години ще се работи и по пътните отсечки на Софийския околовръстен път – Южната дъга – от „Младост 4” до Цариградско шосе, Западна дъга – от бул. „Бъкстон“ до магистрала „Люлин”. Ще се разшири и Източна скоростна тангента от бул. „Ботевградско шосе” до „Искърско шосе”. По-големи ще са и булевардите „Рожен” и „Царица Йоанна”.
Ще се прави и пътна връзка от ул. „Мими Балканска” до Околовръстното и пробивите на булевардите „Пенчо Славейков” и „Иван Иванов”. Основна цел в плана е и справянето с паркирането в града, като за целта ще се изработи специална програма.
Предвижда се и изработването на подробни устройствени планове на парковете, разширение на Централните гробища и ново място за вечен покой в кв. „Република”, който ще е близо до бул. „Европа”.
В северните територии пък се разработва програма за екологични селища с градско земеделие и агробизнесинкубат.
Планът за т.нар. Зона А е разделен на две части – северна в район “Оборище” по проект на арх. Тошко Тодоров и южна в район “Средец”, проектирана от арх. Светла Тихолова.
Зона А обхваща емблематична територия в сърцето на София, в която попадат изключително ценни археологически и архитектурни паметници. Тя включва пространството между бул. “Мария Луиза”, бул. “Дондуков”, бул. “Цар Освободител”, пл. “Александър Батенберг”, ул. “Московска”, ул. “Париж”, ул. “Шипка”, бул. “Васил Левски”, бул. “Янко Сакъзов”, ул. “Кракра”, бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, ул. “Аксаков”, ул. “Г.С.Раковски”, ул. “Гурко” и ул. “Алабин”.
“Планът ще стопира всички инвестиционни намерения за масивно строителство в най-чувствителната и важна зона на града. Той е консервативен, защото запазва градската среда такава, каквато сме я наследили от нашите предци. Разчитам, че по този начин ще създадем рамка, която ще постави основата за превръщането на София в модерна европейска столица”, обясни главният архитект Петър Диков.
Един от най-ценните паметници в Зона А е амфитеатърът на антична Сердика на бул. “Дондуков”, за който се предвижда цялостно изложение.
“Целта ни е да покажем целия амфитеатрален комплекс, включително с цената на събарянето на сградите върху него”, обясни арх. Диков. Основният проблем е зданието на Гьоте институт, което е паметник на културата и тепърва ще се решава дали то да бъде отчуждено с цел изваждане на целия амфитеатрален ансамбъл. Съществува и идея за вграждането на скелето на института в античния комплекс.
В обхвата на Зона А попадат и други ценни археологически обекти, които ще бъдат интегрирани в живота на съвременна София. Това са античните руини, които се намират под Ларгото и в момента се изпълнява проект за архитектурното им оформление.
Друг интересен обект, който предстои да бъде проучен и експониран, е археологията под площад “Света Неделя”, където според учените се намира дворецът на император Константин. Археологическите разкопки на територията започнаха преди броени дни и ще продължат през следващите три години.
Сред идеите е и строг контрол на разполагането на антени, които биха могли да влияят на здравето на хората – с проект по оперативна програма “Околна среда” ще се търси финансиране за изработване на карта на електромагнитните натоварвания в града и устройствени правила за разполагане на такива съоръжения.