Ако някой смята, че зад тежкото наименование генерален план за организация на движението в София стои грандиозна програма за изграждане на нова инфраструктура, която да отпуши задръстените улици, той греши. Нещо повече, крайният ефект от инвестициите в нови пътища е спорен, пише в. “Капитал”. Според инж. Тодор Тодоров цялото развитие след 70-те години на автомобилното движение в Европа и Америка е резултат от инвестициите в нова инфраструктура.
“Строили са се нови пътища и пътни възли с идеята, че се създава облекчение на трафика, но всъщност е станало обратното – той е започнал да се увеличава, тъй като все повече хора са били провокирани да седнат зад волана”, казва инж. Тодоров. Той обобщава целта на генералния план за организация на движението в София – “бързи, леко реализуеми мерки, за които не е необходим огромен финансов ресурс”.
Английските консултанти работили по проекта по думите на Тодоров смятат, че изградеността на уличната мрежа в София е висока, но проблеми има с нейната поддръжка и управление. Техните препоръки към общината са да се акцентира върху рехабилитация на съществуващата инфраструктура.
“Общината трябва да се отдаде на рехабилитация на уличната мрежа. Според мен едно от задължителните неща е по главните носители на трафик трябва да се махне паважът – бул. “Цар Борис”, бул. “Дондуков”. Това, освен че ще подобри придвижването по тези места, драстично ще намали шума от тях”, казва инж. Тодоров.
За разлика от други планови документи, чийто прогнозен хоризонт е в рамките на 15 и повече години, този за организация на движението е с краткосрочна перспектива – 5 години. След изтичането им генералния план трябва да бъде актуализиран за следващия период. Основните третирани в документа мерки са свързани с организацията на автомобилния трафик, велосипедното и пешеходното движение, подобряване на обслужването на масовия градски транспорт и на пропускателната способност на уличната мрежа. Въпреки това в него има заложени по искане на общината и някои по-дългосрочни виждания. Такива са например евентуалните бъдещи подземни и надземни паркинги и места за нови автогари.
“Основно в разработката ние третираме паркирането в обозримо бъдеще, т. е. как да се подобри досегашната организация. Що се касае до строителството на нови паркинги, там сме посочили вижданията на консултанта къде ще е най-подходящо те да бъдат разположени, както и индикативната стойност за построяването им”, казва Тодоров. Така от Mott MacDonald показват на общината десет подходящи според тях места за изграждането на подземни паркинги и едно за строителството на многоетажен. По техни изчисления тези 11 точки биха могли да осигурят общо 3450 паркоместа. За строителството им ще са необходими 65 млн. лв., като в тази стойност не се включва цената на земята.
По същия начин стоят и нещата с автогарите – от Mott MacDonald са посочили местата, които според тях са удачни за изграждането на нови такива, обвързаността им с градския транспорт и приблизителната стойност на строителството. От консултантската фирма предлагат изграждането на три нови интермодални центъра, като индикативната стойност за това е 75 млн. лв. Всички те са директно обвързани с развитието на метрото – “Автогара юг” (до Бизнес парк София), “Автогара запад” (Обеля) и “Автогара изток” (район Васил Левски). “Това не са проекти, които могат да се изпълнят за кратък период, а са по-скоро идеи за бъдещето”, обяснява Огнян Ников. На тяхна база обаче общината може да прави по-дългосрочни планове, да преценява дали и кога да инвестира, сама ли да го направи или да търси частни партньорство.
Редактор: Ина Папазова