Строителният бизнес: без рушвети не става

Над 80% от работодателите твърдят, че не одобряват сивите практики в бизнеса, но признават факта, че те водят до по-ефективни печалби и по-висок месечен доход за работниците. Това показват данни от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал сред работодатели от сектора “Инфраструктурно строителство”, оповестено от в. „Сега”. В изследването са участвали български частни фирми, които работят на вътрешния пазар и с български партньори.

Според масовите представи на населението и работодателите от другите браншове сивата икономика заема над 50% от строителния сектор. Само 12% от строителните шефове обаче признават, че нейният дял е голям. Повечето твърдят, че тя е едва 10 на сто от целия сектор. Организаторите на проучването обясняват противоречието с желанието на работодателите да изградят по-приемлив публичен имидж за работата на фирмите си.

Спестяването от осигуровки е най-често срещаната сива практика, сочат данните. Следват я даването на пари “под масата”, неплащането на пълен размер данъци върху печалбата и неспазването на данъчни разпоредби. 80% от строителните работодатели посочват корупцията като основен елемент на сивите практики. Наемните работници често играят в един отбор с началниците си в името на временна изгода. Според 72% от изследваните работодатели служителите инициират сключването на договори със скрити клаузи, защото предпочитат по-високо възнаграждение на момента вместо “отложено плащане” под формата на здравни услуги или пенсии.

Хранителна среда за сивите практики са закъснелите плащания на държавата, непрозрачните процедури за възлагане на обществени поръчки, дъмпинговите цени и нелоялната конкуренция, показва проучването. Според работодателите държавата има твърде слаби инструменти за мониторинг и практически нищожни механизми за контрол. За съществуването на сиви практики спомагат и нагласата на българина за заобикаляне на закона и ниският жизнен стандарт.

По мнението на 90% от работодателите сивият сектор поставя в неравностойна позиция изрядните фирми. Те се оказват по-неконкурентноспособни, работят при ниска или нулева печалба, в по-голяма степен са застрашени от фалити и имат трудности при наемане на висококвалифициран персонал.

Редактор: Ина Папазова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *