Нарастващата енергийна зависимост на ЕС от внос на петрол и природен газ, както и от факта, че около 79% от парниковите емисии на страните-членки се генерират от енергийния сектор са основните причини, които налагат необходимостта от нова директива за енергийната ефективност. Това стана ясно при представяне на проекта за вчера.
Според информация на Европейската комисия въпреки че си постави за цел до 2020 г. да спести 20 % от енергията, която използва, ако през идващите години настоящият темп бъде запазен, ЕС ще постигне тази цел едва наполовина. Общността трябва да предприеме промени, иначе европейската конкурентоспособност ще бъде поставена под въпрос, заедно с усилията за намаляване на въглеродните емисии и сигурността на системата на снабдяване.
Предложението за нова директива съдържа препоръката за повече усилия на държавите от ЕС за по-ефективно използване на енергията на всеки етап – от преобразуването, през разпределението до крайното потребление. Целта на нашето предложение е да направим всекидневното използване на енергия по-ефикасно и да подкрепим гражданите, обществените организации и предприятията за по-добро управление на енергийното им потребление, коментира еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер на пресконференция в Брюксел.
Сред предлаганите от комисията мерки са енергоразпределителните предприятия и дружествата за търговия с енергия на дребно да бъдат задължени да повишават ефективността и да намаляват годишно с 1,5 на сто обема на своите енергийни продажби сред крайните потребители на енергия. Друга възможност е държавите да предлагат различни механизми за икономия на енергия, като например програми за финансиране или доброволни споразумения за подмяна на прозорци и поставяне на покривни изолации, които ще доведат до същия резултат, но няма да налагат задължаване на енергийните дружества.
Препоръчва се обществените органи да насърчават продажбата на енергоефективни продукти и услуги, след като бъдат законово задължени да купуват енергоефективни сгради, продукти и услуги.
Друга мярка е въвеждането на годишни задължителни ремонти, обхващащи най-малко 3 % от общата разгъната площ на сградите над 250 кв. м. От Брюксел призовават и за по-систематично използване на договорите за енергийни услуги с гарантиран резултат – т.нар. ESCO договори, използване на системи за управление на енергийното потребление, както и за въвеждане на национални системи за икономия на енергия.
Комисията предлага въвеждането на по-прецизна индивидуална система на отчитане на разходите на енергия, което да позволи на потребителите да управляват по-добре консумацията. Фактурирането следва да се основава на точно отчетената реална консумация, пише в предложението на ЕК.
Големите дружества ще бъдат задължени да извършат одит на своето потребление на енергия, за да бъдат установени потенциалните възможности за намаляване на консумацията. Комисията очаква държавите в ЕС да изготвят “национални планове за отопление и охлаждане”, включително за “възстановяване на отпадна топлина”. По въпроса с т. нар. пренос и разпределение на енергия комисията очаква да се гарантира, че критериите за енергийна ефективност се отчитат от националните енергийни регулатори при вземането на решения и най-вече при одобряването на нови тарифи.
След като директивата бъде приета, през 2014 г. ЕК ще оцени ефекта и има готовност да предложи допълнителни промени, които да гарантират постигането на поставената за периода до 2020 г. цел.
Проектът за нова директива предвижда да се запази незадължителният характер на мерките за енергийни спестявания, като през средата на 2014 г. ще бъде направен анализ дали мерките, предвидени от страните-членки, ще доведат до изпълнението на целите 20/20/20 по отношение на енергийната ефективност. Ако тогава се прецени, че мерките са недостатъчни, индикативните цели може да се превърнат в задължителни след постигане на необходимия консенсус.
Очаква се новата директива да бъде приета от Европейския парламент и публикувана в официалния вестник на ЕС до края на 2012 г. След това държавите-членки ще имат 1 година за нейното транспониране в националните законодателства.