Енергийната стратегия на България до 2020 г. предвижда значителни подобрения в енергийната ефективност, които да доведат до 50% спестяване на използваната първична енергия. За да се случи това, обаче, са необходими действия в две насоки. На първо място – значително енергийно пестене в крайното енергийно потребление (домакинства, индустрия, транспорт, както и в сектора на услугите). Съществен потенциал за енергийно пестене се крие във високата енергийна интензивност на бългаския сграден фонд, който, както и в ЕС, е отговорен за около 40% от общото енергийно потребление. На второ място, са необходими и спестявания при процесите на производство и трансформация на енергия.
Това са изводите, които Генерална дирекция “Регионална политика” на Европейската комисия прави в Доклад за напредъка на България в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност (ЕЕ) в жилищните сгради. Документът е изготвен от експерти на Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Експертната мрежа за оценка на европейската Кохезионна политика през текущия програмен период 2007 – 2013 г.
До момента реализираната подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за ВЕИ и енергийна ефективност в жилищните сгради в България не съответства на декларирания висок статус, който темите получават в стратегическите документи на национално и на европейско равнище. Към средата на 2011 г. подкрепата за двете области се равнява на 5,12% от общото ЕФРР финансиране за България.
Оперативна програма “Конкурентноспособност” (ОПК) заделя по-малко от 3% за насърчаване производството на ВЕИ енергия, докато ОП “Регионално развитие” (ОПРР) – 4%, които обаче са предназначени и за по-широк кръг от дейности. Подкрепата за енергийна ефективност в жилищните сгради е дори по-ограничена като към момента на изготвяне на доклада (средата на 2011 г.), все още отсъства реално изплащане на средства по нея.
В заключение докладът отбелязва оставащите предизвикателства пред управляващите органи, бизнеса и домакинствата, за да се възползват по-ефективно от предоставяната финансова помощ с цел намаляване на енергийната бедност в страната. Това са развитие на ВЕИ и ЕЕ схемите, които са в начален етап, а производството в страната разчита предимно на изкопаеми горива и въглища, подобно на повечето развиващи се икономики. Основно предизвикателство за България по отношение на ВЕИ и енергийната ефективност е да се ангажират потребителите с цел промяна на тяхното поведение към спестяване на енергия;
Разходите за повишаване на енергийната ефективност (например чрез изолация на жилища) са твърде големи, за да се поемат от средното домакинство, което налага по-голяма държавна намеса. Българските домакинства вече са енергийно бедни (т.е. харчат повече от 10% от доходите си за енергия), а българската икономика има много висока енергийна интензивност. В тази връзка, всички бъдещи увеличения на цената на електроенергията (вкл. такива, свързани с използването на ВЕИ и постигане на целта от 16% ВЕИ), ще трябва да бъдат съчетани с подкрепа на уязвимите потребители.
Не всички сгради могат да бъдат обхванати от съществуващите в момента схеми за подпомагане. Също така предпоставка за участие в схема за енергийна ефективност е сдруженията на етажната собственост да постигнат 100% съгласие между собствениците на жилищата, което не е лесно постижимо, се казава още в Доклада.