Лиляна Павлова предложи мерки за развитие на Трансевропейски коридор VІІ

Със средства от Техническата помощ на програмата за Трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 г. да бъдат финансирани предварителни проучвания за изграждане на нови мостове на р. Дунав. Това предложи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на Първата годишна среща на страните от Дунавския регион. Според нея със спестени и неусвоени средства от различните оперативни, трансгранични и транснационални програми може да започне подготовка на проекти по Дунавската стратегия, които да се реализират още в началото на следващия програмен период.

Форумът на високо ниво събира на едно място министри от всички от 14 страни, участнички в Дунавската стратегията.

Развитието на Трансевропейски коридор VII – р. Дунав, ще засили сътрудничеството в икономическата и социалната сфера и по-ефективното използване на наличните вътрешни ресурси, смята българският министър. Тя посочи, че подписаният неотдавна Меморандум за разбирателство между Република България и Румъния за установяване на междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия българо-румънския участък от реката ще спомогне за неговото развитие.

Като конкретни ползи Павлова посочи набелязване на общи проекти с реален ефект за Дунавския регион, улеснени връзки между Югоизточна Европа и останала част на континента по линия на транспортен коридор 4 (р. Дунав) след пускането в експлоатация на Дунав мост-2 при Видин-Калафат, подобряване на навигацията в общия българо-румънски участък на р. Дунав, подобряването на свързаността между двете страни, чрез изграждане на нови мостове при Силистра-Кълъраш или Оряхово–Бекет и реконструкция и разширение на съществуващия мост при Русе-Гюргево по направлението на коридор 9, развитие на пристанищната инфраструктура и изграждането на нови интермодални терминали при Видин, Русе, закупуване и съвместна експлоатация на ледоразбивач и др. и набелязването на възможните финансови източници за изпълнението на тези проекти – оперативни програми, инструмента за свързване на Европа, ПЧП или финансов инженерниг.

Министърът посочи, че в България, Северозападния и Северен централен район са едни от най-слабо развитите региони в Европейския съюз. Заради икономическата изостаналост на тези региони е необходимо да се потърсят възможности за преодоляване на различията, за задържане на младите хора вътре в тях, както и за осигуряване на възможности за професионална реализация, каза тя. Според нея една от формите е развитието на университетска мрежа в Дунавския регион и възможността за създаване на висше учебно заведение и/или специализирано професионално учебно в град Видин. Пускането в експлоатация на новия мост на р. Дунав при Видин ще спомогне за мобилността на младите хора в региона, каза на форума в Регенсбург министър Павлова.

Тя припомни, че България отговаря за две от осите по Дунавската стратегия. Съвместно с Румъния координира приоритетна ос 3 „Туризъм и културно историческо наследство”, а с Германия координира ос “Сигурност и борба с организираната престъпност”. В областта на туризма подкрепяме идеята за изграждане на бюро на Дунавския компетентен център в гр. Русе. По отношение на сигурността се работи по няколко направления – засилване на полицейското сътрудничество, борбата с корупцията и укрепването на сътрудничеството чрез контактни центрове.

Искам да отбележа, че за реално постигане на напредък и успешно изпълнение на общите проекти е необходимо доброто сътрудничество и координация между всички държави, участващи в Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Мисля, че партньорството със страни като Германия и Австрия, които имат по-голям опит в управлението на подобни проекти, би било от полза за всички участници в Дунавската стратегия, каза в заключение българският министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *