Наличието на голям областен център невинаги означава по-добро качество на живот в България. Това става ясно от публикуваната от Института за пазарна икономика (ИПИ) оценка „Качество на живот в областите”.
Традиционно спряганите като големи и проспериращи области Варна и Бургас отстъпват място на по-малки такива като Габрово и Пазарджик. Голямата разлика между София (столица) и другите области не се дължи на предимство в един от включените индикатори, а в няколко. Това е и едно от основните преимущества на индекса – първенство в един от под-факторите не е достатъчно, за да изкачи областта на високо ниво. Други основни заключения, които могат да бъдат извлечени са:
– София е на първо място по пет от индикаторите и на последно при индикатора за престъпност
– Перник е на последно място по три от индикаторите
– Стара Загора губи няколко места заради значително по-слабото (спрямо останалите области) си представяне в индикатора „Емисии на вредни вещества в атмосферата”
– Кърджали е първенец в три от индикаторите и като цяло се представя много добре в останалите
– Пловдив има едно първо място, а Благоевград едно второ, но доброто общо представяне на двете области ги изкачва съответно на второ и трето място
– Варна и Бургас са на по-ниски позиции спрямо лидерите в индекса, главно заради слабото им представяне при индикаторите на здравеопазването, престъпността и качеството на пътищата
– Бургас се представя по-зле от останалите области и при индикатора за средните годишните доходи.
Оценките на национално ниво могат да се разделят на общо два вида – обективни и субективни. Вторите използват различни допитвания до населението, за да изчислят приблизителното качество на живот. Обективните се базират на различни статистически данни, комбинирани в една крайна стойност, измерваща качеството на живот. Такива оценки са например The Economist Intelligence Unit’s Quality-of-Life Index от 2005 г., популярният Human Development Index, както и Better Life Index, съставен от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие).
Методология
При съставянето на оценката са взети данните от последната налична година. Поради естеството на използваните данни и начина на тяхното събиране, актуалността им варира (от 2009 г. до 2012 г.). Следващата стъпка е всички данни да бъдат нормализирани. Така данните се приравняват до близки едни до други стойности. В нашия случай при нормализирането на данните най-високата стойност е приета за 1, а най-ниската – за 0. Останалите данни са разпределени между тези две стойности.
Получените резултатите са сумирани и разделени на общия брой индикатори (12). Това означава, че реално им се дават еднакви тежести.