Правителството одобри актуализация на приетата през 2010 г. Национална пътна карта за научна инфраструктура. Тя отразява резултатите от направения преглед на научната инфраструктура към момента и определя приоритетните, които са в достатъчно напреднал етап, за да навлязат в процес на изпълнение през 2015-2016 г. и чието навременно реализиране е особено важно за разширяване на границите на познанието в съответните области.
Пътната карта определя европейските и националните инфраструктури, които ще бъдат развивани с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Те гарантират отворен достъп до лабораториите и са насочени към решаване на проблеми и дейности за обществото и бизнеса. Изграждането им създава условия за икономически ръст и заетост и гарантира високо ниво на компетентност на провежданите научни изследвания.
Набелязани са две групи проекти. В първата са девет и са със стратегическо значение за България и по тях има готовност за изграждане. Това са Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите; Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана с участието на България в Европейската инфраструктура Euro-Argo; Научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика”; Европейско социално изследване за България; Национален център за високопроиводителни и разпределени пресмятания; Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH (КЛаДА-БГ); Регионален астрономически център за изследвания и образование; Национален циклотронен център.
Във втората група са пет инфраструктурни комплекса, които имат потенциал за развитие по отношение готовност за изграждане до 2016 г. и на които ще бъде предоставена възможност за предпроектни проучвания. Това са: Разпределена инфраструктура от центрове за производство и изследване на нови материали и техните приложения за консервация, достъп и е-съхранение на артефакти (археологически, фолклорни); Изследване и иновации в земеделието и храните; Алианц за клетъчни технологии; Национален геоинформационен център; Еко и енергоспестяващи технологии.