Правителствената програма за саниране трябва да се цели към по-висок клас на енергийна ефективност (клас B вместо заложения в момента С) и да включва решения за рециклиране на вода и отпадъци, системи за вентилация и др. Част от бюджета на програмата трябва да се насочи към проекти за почти нулево енергийни сгради (които сами произвеждат предимно от възобновяеми източници необходимото им захранване) предвид директивите на ЕК, предвиждащи почти нулевоенергиен стандарт след 2018 г. за обществените, а след 2020 г. – за всички видове сгради. Това се казва в становища на браншови организации от сферата на енергийната ефективност – Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект” и Института за нулевоенергийни сгради (ИНЕС), цитирано от Капитал.
Според “ЕнЕфект” ползите от предвидените инвестиции в размер на 1 млрд. лв. ще са ограничени; проблеми съществуват както в принципния подход, така и в техническото изпълнение. От организацията са на мнение, че заложеният в методиката за изпълнение на новата програма клас С на енергопотребление е значително по-нисък в сравнение с практиката в Европа. Освен това той няма да допринесе особено за енергийните спестявания на домовете. Организацията препоръчва новите проекти за саниране да се стремят към клас В освен в случаите, когато това е технически невъзможно.
Институтът за нулевоенергийни сгради препоръчва от своя страна сградите да се санират дълбоко – с изолация на външните стени от поне 15 сантиметра (вместо препоръчваните от Камара на строителите в България 8 см), 20 см за покривите, както и прозорци с коефициент на топлопреминаване, не по-голям от U=1.2 W/m2K.
“Практиката показва, че при инвестиция с 15 до 20% повече (около 7лв./м2 допълнително за увеличаване на изолационния слой до 15 см и около 30-35 лв. за преминаване от двоен на троен нискоемисионен стъклопакет) ефектът като енергоспестяване би бил повече от 40%. Ползите са по-висок комфорт, повече спестени въглеродни емисии, доближаване или покриване на препоръчания от ЕС стандарт за почти нулевоенергийни сгради”, посочват от института.
От регионалното министерство коментират пред изданието, че всяка сграда ще минава на технически и енергиен одит, ще се правят измервания и изчисления, ще се вземе предвид всичко – как е строена сградата, в какъв вид е, има ли нужда от укрепителни мерки и др.
От ИНЕС съветват още да се разгледат решения за рециклиране на отпадната топла вода от баните и да се включат в мерките по санирането, да се предвидят и мерки за ефективна вентилация с рекуперация без добавяне на централна система, както и да се включат мерки за намаляване на отпадъците.