„Ще се създадат централни служби за контрол върху възлагането на обществени поръчки“, съобщи Ролф Шлотерер, съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и автор на проекта БОРКОР.
Това стана по време на заседанието на управителния орган на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) – Консултативния съвет (КС). КС ръководи методически дейността на центъра и в него участват представители на Народното събрание, правителството и съдебната власт. По време на заседанието бе разгледана и приета съкратената версия на доклада „Модел на решение в областта на обществените поръчки“, предложена от БОРКОР.
Централните служби ще са независими от възложителя структури за извършване на услуги в областта на търговете. Те ще са под надзора на Агенцията по обществени поръчки и директно подчинени на нея. Звената ще подпомагат дейността на държавата и общините при избора на изпълнител за даден търг.
Камарата на строителите в България (КСБ) е първата браншова организация, която бе запозната с предварителния проект на доклада. В подкрепа на инициативата на БОРКОР тя предостави своите мониторингови анализи за обществените поръчки, които регулярно изготвя, а през декември миналата година беше проведена и среща между ръководствата на КСБ и центъра.
Освен централните служби ще се въведе и „предварителна квалификация“ за потенциални участници в процедурите по възлагане. Под това понятие се разбира предварителна проверка на кандидат-изпълнителите, която ще се извършва по същество, независимо от условията на конкретна обществена поръчка.
При електронното възлагане ще се създава досие на фирмите за тяхната идентификация и квалификация в рамките на процедурата по възлагане (virtual company dossier). Регистрираните по този начин данни на компаниите ще са валидни за определен период от време и ще служат като свидетелство при всички процедури по провеждане на обществени поръчки. Очакваният срок за валидност на данните е една година. По този начин ще се намали административната тежест за кандидатите по обществените поръчки и ще се спести време за подготвяне на документи за всеки един отделен търг. С тази мярка ще се добие яснота и за реалната конкуренция в бизнеса, тъй като електронните досиета ще са обществено достъпни.
„Моделът на решение ще удовлетвори обществените очаквания за професионално, прозрачно и почтено управление на публичните ресурси. Той е инструмент за предотвратяване на схемите за злоупотреба със служебно положение и за лично облагодетелстване“, обяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Според него мерките ще отговорят на изискванията на бизнеса за установяване на правна и икономическа среда за честна конкуренция при провеждането на търговете и определяне на победителите в тях.
„Мерките, които предлагаме, водят до редуциране на слабите места и с тяхното намаляване ще се очертае възможността да се ограничат корупционните практики“, обяви и.д. директорът на ЦППКОП Елеонора Николова. Тя обясни, че техническата част се състои от шест електронни платформи, които взаимодействат помежду си и подпомагат фазите от изпълнението на процедурата, включително преди и след възлагане на търга. Платформите са електронен регистър, система за електронно наддаване, електронен каталог, електронен търг, електронен мониторинг и електронен одит. Последните две платформи са изцяло български принос.
„Пълното приложение на интервенционната система в областта на обществените поръчки ще има икономически ефект от около 1 млрд. лв. годишно“, обясни германският експерт Ролф Шлотерер.
КС на ЦППКОП реши още до 13 февруари да бъде създадена междуведомствена работна група, която да изготви детайлизиран план за въвеждане на мерките. В нея ще бъдат включени представители на държавни ведомства, на неправителствения сектор и бизнеса, в т.ч. и на КСБ, както и независими експерти. Структурата ще трябва да изготви плана за въвеждане на мерките до 28 февруари. След това той ще бъде представен на заседанието на КС през март.
Докладът на центъра е публикуван на страницата на ЦППКОП.