post

„Политиката по сближаване за следващия програмен период ще претърпи редица промени. На първо място тя ще се превърне в инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина. На второ място ще бъде инструмент на натиск и стимулиране на реформи в редица ключови сфери. На трето място, следвайки своята основна цел да намалява разликите между различните региони, тя ще се превърне в инструмент за целенасочена инвестиция в това Европа да бъде по-бърза, по-богата и по-конкурентоспособна”. Това каза министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, който беше домакин на конференция „Новият програмен период за Кохезионната политика на Европейския съюз 2014-2020 г. – основни промени и предизвикателства”.

Реналдо Мандметс, ръководител на отдел „България” в Главна дирекция „Регионално развитие” заяви, че сред основните предизвикателства за България ще е тематичната концентрация в цели и сектори, към които призовава стратегията Европа 2020. Като примери той посочи засилване на енергийната ефективност, развиване на иновациите в контекста на взаимодействието между университетите, изследователските области и индустрията и създаването на ефективни и целесъобразни тръжни процедури и документация.

Политиката по сближаване (кохезионната политика) е политиката на ЕС за балансираност и преодоляване на различията в социално-икономическото развитие на регионите. Средствата за нейното изпълнение са най-големият единен източник на финансово подпомагане на ЕС за вложения за растеж и заетост. Това прави дебата за подготовката на регламентите за прилагане на политиката през следващия програмен период изключително важен за България, тъй като той ще дефинира националните приоритети в контекста на европейските политики и ще начертае различните сценарии за развитието на страната до 2020 г.

Общата позиция на България в дебата за следващия програмен период включва следните предложения за промени:
– Въвеждане на Обща Стратегическа рамка, която обхваща пет фонда – Кохезионен фонд, Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за рибарство и аквакултури. Това предполага по-голяма синхронизация, както и по-голямо опростяване на процедурите по усвояване на фондовете и засилена междусекторна интеграция.
– Въвеждане на предварителните условности, за да се следи за целесъобразността в усвояването на средствата. Това ще бъде инструмент, с който ще се следи за съответствие на националните политики с европейските. Това са условия, на които всяка страна-членка трябва да отговаря преди да бъде подписан Договора за партньорство и да бъдат одобрени Оперативните програми. Предварителните условности са директно свързани с тематичните цели и хоризонталните принципи.
– Прилагане на териториално измерение в Партньорския договор, чрез координация между петте европейски фонда и другите източници на финансиране, подкрепа за един интегриран подход в териториалното и местно развитие и определяне на региони с географски особености (градски, селски, крайбрежни, планински региони).
– Засилено Европейско териториално сътрудничество, най-широк кръг от инструменти (макро-регионални стратегии, морски басейни и Европейски групи за териториално сътрудничество).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *