Заради допуснати нарушения в обществените поръчки България е понесла загуби от над 976 млн. лв в периода от 1998 до 2011 г., надхвърлят. Това сочи анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ), направен въз основа на резултата от проверките на Сметната палата за разкритите пропуски и нарушения при възлагането на обществените поръчки за този период.
Като загуби икономистите определят средствата, за които има ясни данни или заключения на Сметната палата, че са били изразходвани неправомерно или не е бил постигнат резултат вследствие на тяхното използване. Тези, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група, са разглеждани като “некласифицирани”
Направените държавни разходи в разгледаните 697 одита (1998-2011) възлизат на 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за този период според отчетите за изпълнението на държавния бюджет, т.е. прегледът оценява близо 40% от всички направени държавни разходи.
Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ на 697-те доклада изглеждат така: случаи на успех – 173, които възлизат на 27 млрд. лв.; случаи на провал – 283, които възлизат на 34 млрд. лв.; некласифицирани случаи – 241, които са на стойност 28 млрд. лв.
ИПИ идентифицира като чисти загуби 13,4% от докладите и 26,5% от класифицираните като провали случаи.
Основната част от разходите, които са идентифицирани като загуби, са вследствие на нарушения, извършени при процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение.
Най-често срещаните нарушения са: разделяне на обществени поръчки, при което вместо една голяма по обем открита процедура се провеждат две или повече облекчени процедури за по-малки суми. В много от разгледаните случаи изпълнителят на двете дейности е един и същ; прекомерно завишаване на минималните технически и финансови изисквания за участие в дадена процедура за обществена поръчка. Това често е прикрит начин да се фаворизира определена фирма за спечелването на конкурса.
Поставянето на изисквания, които нямат отношение към способността на изпълнителя да предостави дадена услуга, което ограничава кръга на потенциалните участници и често дава предимство на един от участниците за сметка на други; поставяне на изискване за годишен оборот, който надвишава необходимия според разписанията на Закона за обществените поръчки (ЗОП); ограничаването на потенциалните участници чрез изисквания за специфичен опит или определен срок, в който кандидатът е извършвал дейност на територията на страната; възлагането на обществени поръчки при наличието на по-малко от три оферти, когато това е в противоречие с нормативните изисквания.