post

Г-н Терзиев, след срещата на FIEC стана ясно, че се подготвя фонд, който да подпомогне строителния сектор в България. Колко голям е този фонд и от кого зависи неговото приемане?
– 
Да, така е. По време на срещата  предложенито дойде от страна на присъстващите евродепутати. Решението за него зависи изцяло от Европейския парламент. Те са органът, който трябва да узакони създаването му, както и сумата, която ще влезе в него.

А от къде ще дойдат парите за него?
– Европейския съюз срещу издаване на облигации ще ги привлече от Европейската банка за възстановяване и  развитие и от  различни други финансови институции.

За кого ще бъде предназначен фондът и как ще се разпределят парите?
– 
Фондът ще бъде само за държави – членки на ЕС и парите ще се ползват като целево финансиране за различни проекти. Основното, което се изтъкна е, че парите ще бъдат използвани изцяло за инфраструктурни проекти в целия ЕС. Ние обаче ще предложим тези пари да се използват и за всякакви други обществени проекти като: ремонт или строителство на обществени сгради – болници, детски градини, административни сгради , всичко което е свързано с обществени потребности.

Що се отнася до разпределението, все още не е ясно как ще става, този въпрос тепърва ще се обсъжда.

И кога може да се очаква той да започне да действа?
– 
Това трябва да се случи час по бързо, тъй като това е една много добра антикризисна мярка и аз съм сигурен, че хората от които зависи това и евродепутатите, които трябва да одобрят прилагането му, осъзнават това добре.

Като една от основните пречки пред строителния сектор изтъквате Закона за общствените поръчки (ЗОП). От Камарата търсили ли сте съдействие от министър Дончев и поставялил ли сте пред него проблемите си?
– 
Да, имали сме много срещи , виждали сме се, работим по тези въпроси. Предполагам, че всички предложения, които сме дали, ще бъдат приети, защото са разумни, не само по отношение на нашия бранш, но и да дадат равнопоставеност между големи, малки и средни фирми.

Какви са проблемите, за които говорите?
– 
На първо място – фактът, че лотовете, по които се правят обществените поръчки са много големи, така че малките и средните строителни предприятия не могат да участват. Стига до там дори, че някои лотове са толкова големи, че дори и големи български компании срещат трудност за да участват.

След това – залаганото условие за тръжните процедури  за минимална цена като основен критерий. Вярно е, че цената е отражение за качеството и ако искаме да получаваме съответния продукт, който да служи на обществото дългосрочно, не е нужно да се търси най-ниската цена, която води и до най-ниското качество. Има възможност за различни методологии, които позволяват  честно и коректно определяне на най-добрата оферта при условията на икономически най-изгодна оферта.

На  трето място – предаването на един куп излишни документи, които представяме не само на търгове, а и навсякъде, където кандидатстваме. Тях реално тях ги има и в търговския регистър и в другите обществени регистри. Така на практика излиза, че 90% от работата по една оферта е да се копират и да се представят документи, а това може да се провери в публичното пространство много лесно. Ние държим това да се опрости, така че кандидатващият да се съсредоточи върху изготвяне на офертата, а не върху представяне на различни административни документи.

Дали сме предложение за стротелния сектор да се представя само документ за регистрация и удостворенеи от КСБ и на база това да отпаднат всякакви административни документи, които представяме при всеки един конкурс.

Четвърто – типизиране и опростяване на документите. Представили сме съответните типове договори и типови документи . Желаем да има типизация не само за опростяване , но и поради факта , че спекулирайки със защита на обществения интерес почти всички възложители превръщат договорите в акт на рекет спямо изпълнителите. Имам в предвид, че в тях има задължения и отговорности само за изпълнителите.  Така например, ако строителят закъснее със сроковете, той трябва да плаща финансова санкция, но не се предвиждат санкции за възложителите  за неизпълнение на техните ангажименти –да заплащат договореното. Има много такива примери по много процедури. В крайна сметка се получава така, че се подписват редица договори, които би следвало да водят до обединяване на страните по договора за постигане на обща цел, но реално защитават интересите само на едната страна и водят до налагане на диктат от едната страна, която на всичко от горе не е и по-компететната. А за да се случи един проект трябва да има коректност и от двете страни. Това се случва днес в следствие на икономическата криза. Ако тези договори бяха предлагани преди три години проектите нямаше да намерят изпълнители.

В това отношение се стига и до крайности, като това, че се принуждават изпълнителите да поемат отговорности некасаещи тяхната дейност по проекта.

Пето – в ситуация на икономическа криза на конкурсите се изисква да доказваме опит за последните три години.Това води до спирала и след още две години на пазара ще могат да се конкурират не повече от 10 дружества.А нима в дружествата в които се трудят инжинери строили атомни централи, летища,пристанища,язовири, магистрали и т. н. преди повече от 20 години не могат да изпълняват да речем канализация? В този ред на мисли ще посоча следния факт. Софийското метро е образцов за цяла Европа проект. Нима изгарадилите го дружества бяха стройли такъв обект при възлагането му? Защо тогава имаше едни условия ,а днес изискванията на това същото метро са други?

Налага ли се пренаписване на Закона?
Да, налага се пренаписване някои части, а други могат да се оформят и с подзаконови нормативни документи. Това сме го представили пред редица министерства – за икономиката, регионалното развитие, социалното. Това са органите, с които имаме пряк контакт. Дали сме ги и пред Агенцията по обществени поръчки, защото те са органът, който изпълнява и провежда политиките.

Имате отказа от общините, когато става въпрос за европроекти. Защо се получава това?
Общините имат проблеми с Европроектите.На първо място е , че се иска процент на съфинансиране. Голяма чст от тях са с намаляващо население и с прогноза за данъците в минус, на база на това държавните субсидии намаляват и ако се налага да се тегли заем, става много трудно. Затова ние предлагаме да се създаде фонд от държавата, когато една община спечели проект , да получава безвъзмездно средствата за съфинансиране за реализацията му.

Друг проблем е ниската компетенция в самите общини. И на трето място – това са лошите консултанти и изработването от тях на лоши проекти

Кои са в момента основните проблеми пред строителния сектор?
Сивият сектор е основният проблем, липсата на работа и т.н. Секторът издърпва и икономиката надолу. За нас са закачени и много други сектори, в следствие на намаляване на обемите, това се отразява и на тях. Но аз мисля, че обемите могат да се възстановят.

Как ще стане това?
Трябва да се предприемат мерки на държавно и европейско ниво. Българските строители имат висока комптенция и работят много качествено. Затова и в последно време  част от тях вече излизат в Ливан, Китай….Ние като Камара трябва да подпомагаме българските строителни дружестава да излизат навън и там да се реализират. Защото всяка една работа, свършена зад граница, е инвестиция и за България.Тук обаче трябва и помощ от страна на държавата. Затова аз съм оптимист, че може да говорим за възстановяване на предишните нива на оборотите на стройтелните дружества.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *