post

Консенсус по шест национални приоритета, които да бъдат заложени в Националната програма за развитие на България до 2020 година, постигнаха участниците в първото заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура към президента. Това са транспортна инфраструктура, техническа инфраструктура във водния сектор, електронното управление, енергийна ефективност и жилищна политика, създаване на предпоставки за балансирано градско развитие и иновации и конкурентноспособност на малките и средни предприятия. Следващата стъпка е тези приоритети да бъдат облечени в конкретни мерки и да се разработят конкретни индикатори за напредъка по тях година по година.

Президентът Росен Плевнелиев обяви, че до средата на месец юли 2012 г. ще приключи предварителният етап на работата по Националната програма за развитие „България’2020”. Дотогава трябва да бъдат посочени и конкретните източници на финансиране, разпределението на финансовите ресурси по определените приоритети и да бъде създадена система от ясни индикатори за изследване и контрол на напредъка на работата. Президентът припомни, че 2012 година е решаваща за изработването на приоритетите на страната до 2020 година.

В областта на транспортната инфраструктура България трябва да се позиционира като регионален транспортен център, подчерта държавният глава. Приоритет не трябва да бъдат единствено магистралите и скоростните пътища, но и пътищата I, II и III клас и общинските пътища, които са от голямо значение за развитието на регионите, беше посочено по време на заседанието на Съвета.

Категорично трябва да бъдат положени усилия за реформа във водния сектор, която е ключов фактор за устойчиво регионално развитие, каза още Росен Плевнелиев. Проблем на много малки общини в страната остава достъпът до вода за питейни нужди. Беше откроена и необходимостта от ускорено изпълнение на интегрираните проекти за водните цикли на по-големите общини в страната.

Участниците в Съвета бяха единодушни, че е необходима обща стратегия за реализация на електронното управление, а не частични институционални решения, включително и на общинско равнище. И по този приоритет трябва да бъдат посочени конкретните източници на финансиране за всяка следваща година и кой носи отговорност за изпълнението на заложените цели.

Националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради трябва да бъде разширена и мерките да се прилагат за целия сграден фонд – предприятия, общински сгради, здравни заведения, детски градини и училища, беше предложено още по време на заседанието. „Националната програма за енергийна ефективност ще доведе до технологичен скок на българската индустрия и това трябва да бъде фокус”, подчерта държавният глава. За енергийна ефективност са предвидени 1,3 млрд. лева, като според разчетите на правителството икономическият ефект ще възлезе на около 2,3 млрд. лева до 2020 година.

Стратегическите приоритети на България до 2020 г. трябва да създават предпоставки за балансирано развитие на българските региони. Според президента, България има всички предпоставки, като инвестира целенасочено в т. нар. вторични центрове на растеж, да създаде регионални клъстери, перспективи за заетост и качествени работни места.

„В края на 2012 г. всички ще сложим подписите си под тези приоритети и ако някой ги подмени, Президентската институция ще го посочи публично”, категоричен беше президентът. „Успехът е в правилната концепция, в конкретния план за изпълнение и в полагането на целенасочени усилия година по година и от всички институции”, допълни Плевнелиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *