post

През първата седмица представители на над 200 входове и блокове в страната са се консултирали какво да правят. Вече са подадени и над 30 заявления за интерес и подкрепа, което е първоначалната молба за кандидатстване. В същото време 63-те милиона лева за санирането ще стигнат за около 180 блока в 36-те града, в които работи програмата. Т. е. ако всички досегашни кандидати бъдат одобрени, парите ще приключат до броени седмици.

Според справка на регионалното министерство още през първите два дни са подадени 22 заявления от сдружения на етажната собственост и са направени 173 консултации. През следващите три дни бройката им почти се е удвоила, а консултациите са над 500. Засега няма подадени заявки само в югозападния и в северозападния район на страната. В Русе има 6 заявления, в Бургас и Пловдив – по 5 заявления, във Варна – 2, а в София – 8.

Няма пълна гаранция, че зад всяко заявление стои сграда, която ще се санира. Това ще се разбере, когато се направи същинското енергийно и конструктивно обследване на сградата, което да покаже какви дейности за повишаване на енергийната ефективност трябва да се предприемат. От предписанията зависи колко ще струва санирането на конкретната сграда. Едва след това се подава молба за финансова помощ.

В столицата преобладават малките сгради

В офиса на проектния мениджър за столицата са направени 52 консултации и са подадени 8 заявления за интерес и подкрепа. За 7 от тях вече е извършена първоначална проверка и тя е показала, че сградите отговарят на изискването да са на поне 3 етажа, с най-малко 6 жилища и да са проектирани преди 1999 г.

„Кандидатите са от общините „Илинден”, „Лозенец”, Центъра и „Обеля”. Има и панелни, и тухлени сгради. Прави впечатление, че преобладават по-малките, с максимум 15-18 апартамента, вероятно защото в тях е по-лесно да се стигне до общо съгласие между обитателите им”, каза пред „Труд” ръководителят на проекта за София Цвета Наньова.

Според нея хората доста добре са се справили с предварителните изисквания, но масово допускат едни и същи грешки – документите не са попълнени според изискваните формуляри. Обяснението е, че хората са провеждали събранията на етажната собственост преди образците да бъдат качени в интернет, поради което сега се налага наново да пишат. Все пак за неточно попълнени заявки за кандидатстване никой не е бил върнат, отбеляза Наньова.

За какво питат най-често

Ако трябва да се обобщят най-често задаваните въпроси, те са главно два вида – олко ще струва санирането за всеки собственик на апартамент и какви документи трябва да се попълнят. Но ако за документите има относителна яснота, тъй като са качени на сайта на оперативната програма и на строителното министерство, то отговорът на въпроса какви средства са нужни е с повишена трудност.

На първо място, подготвителният етап изисква индикативен бюджет за санирането да се направи, преди още обитателите на блока да са подали същинската молба за финансова помощ, т. е. така или иначе те няма да кандидатстват на сляпо, а ще имат предварителна представа колко ще им струва. Но, от друга страна, още преди да постигнат тази яснота, те трябва да са внесли капаро от 500 лева – нещо, което няма смисъл да правят, ако не са сигурни, че искат да изминат целия път.

Много хора питат задължително ли е всички собственици в една сграда да се включат. Защото се оказва, че най-голямата спънка ще бъдат съседите, които живеят в чужбина или отсъстват дълго време по други причини, както и възрастните хора в блока, които трудно ще осигурят пари за своята част. Правилата изискват предварителното съгласие за кандидатстване да е било подкрепено от представители на поне 67% от идеалните части на сградата. Без това не може да се подаде първоначалното заявление за интерес и подкрепа.

Според Закона за етажната собственост собствениците на 75% от идеалните части трябва да са съгласни да теглят общ заем. Колективното погасяване е един от начините да се преодолее съпротивата на пенсионерите, които няма как да теглят заем. Техните вноски могат просто да се разпределят за плащане между останалите и това е най-често съветът, който дават проектните мениджъри.

Печелят само първите

Проектните мениджъри съветват всички кандидати да не се подвеждат по приказките, че програмата за саниране ще трае 3 години и че евентуално може да бъде удължена. Най-добре е да се бърза.

Документите трябва да се подават сега и кандидатите трябва да извършат подготвителните дейности колкото се може по-бързо. Програмата има ограничен ресурс и всеки блок или вход, който получи одобрение, блокира част от сумата, така че при забавяне има вероятност парите да не стигнат за кандидати, които подадат документи по-късно.

Трябва да се има предвид, че програмата действа едновременно в 36 общини, но сумата е обща за цялата страна. Така че е напълно възможно, ако в някой град действат по-бързо, да блокират по-големи суми и в други населени места парите изобщо да не стигнат.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *