Изглежда, че Кипър ще избегне икономическия колапс, благодарение на спасителния заем от 10 милиарда евро, който Европейският съюз и Международният валутен фонд уговориха, но не и без въвеждането на контрол върху капитала. Дали това ще окаже влияние върху пазара на недвижими имоти в Централна и Източна Европа, обаче, не става ясно, особено като се има предвид големия брой установили се в Кипър дружества със специална инвестиционна цел и компании, които притежават и управляват недвижими имоти в Източна Европа.
Докладът „Дебатът за Кипър”, който Colliers International публикува наскоро, цели да разгледа обстойно последиците от кипърската криза върху пазара за недвижими имоти и източноевропейските инвестиционни пазари. Резултатите от анализа показват, че е назрял моментът, в който европейските правителства ще трябва да работят в посока повече прозрачност, с цел постигане на по-големи постъпления чрез облагане при източниците. А онези, възползващи се от данъчния рай в страната, ще са на огневата линия.
Основни изводи от доклада:
Централна и Източна Европа остават относително невредими след събитията в Кипър. Намаленият капацитет на кипърското банково кредитиране, резултат от национализацията на банката на Кипър и закриването на Laiki Bank, оказва минимален ефект върху пазарите в Източна Европа. Няма значително влияние и върху оперативния капацитет на кипърските дружества със специална инвестиционна цел. Досега не са налице сериозни данни за инвеститори, които да са пренасочили своите ДСИЦ и бизнес към алтернативни дестинации.
Правилният икономически модел ще бъде по-важен от спасителния план. Свърши ерата на частните печалби и споделените загуби. Богатите нации се борят да поддържат собственото си фискално здраве и вече няма толеранс, нито милост към народите, които си мислят, че могат да посегнат към тяхната паница и да се облагодетелстват. Марио Драги от Европейската Централна Банка и финансовият министър от Еврозоната – Джерон Дийселблум, изпратиха ясни послания до страните с огромен банков сектор: изиграйте добре картите си, защото може и да не получите помощ, когато изпаднете в беда.
Данъчните убежища и лицата, укриващи данъци, ще усетят натиск. Люксембург не е Кипър, не е и Малта, но във всяка от тези страни обемът на банковите депозити, съотнесен към икономиката им, е прекомерно висок. Европейският съюз е подложен на все по-голям натиск от определени държави-членки за налагане облекчени процедури относно банковата тайна и подобряване двустранното сътрудничество между данъчните власти. Подобни мерки ще нарушат покоя на удобните данъчни убежища. Люксембург, както и други подобни локации, ще трябва да се примирят със засилващия се контрол. В дългосрочен план, това може да окаже влияние върху славата им на дестинации за инвестиционни средства.
Очакват се още промени в двустранните данъчни споразумения по местожителство. Русия и Полша вече промениха двустранните споразумения за двойно данъчно облагане с Кипър по отношение на данъчното третиране на офшорни “средства”.
Деймиън Харингтън, Регионален директор проучвания в Colliers SEE, заключава: “Предвид големия брой източноевропейски активи, държани от дружества със специална инвестиционна цел в Кипър и в Люксембург, изводът за инвестиционните пазари на недвижими имоти е ясен: без значение къде или как един актив се съхранява, от първостепенна важност при извършването на транзакция е да се гарантира, че тя се остойностява, като се отчита и тежестта на данъка. Дали една сделка се извършва при печалба 6,5% или 8%, възможни са големи вариации във възвръщаемостта от нея, в зависимост от структурата и мястото, където се извършва сделката.”