post

Развиващите се пазари като Москва, Букурещ, София и Загреб понастоящем са достигнали само половината от капацитета си по отношение на показателя офис площи на глава от населението. Това показва анализ на компанията Colliers International, която прави преглед на офисните проекти в региона. От компанията отчитат наличие на редица стари сгради, в които обикновено се наблюдава концентрация на незаети пространства. Това изкривява представата за реалните нива на заетост. Все повече наематели се стремят да внесат подобрения в офисите си, за да осигурят по-високо качество на работната среда и да увеличат продуктивността, като едновременно с това понижат режиййните си разходи. Това води до увеличение броя на свободните малки офис пространства, които не отговарят на изискванията на клиентите и трудно биха могли да се отдадат. Ако изключим тези помещения от статистиката, ще получим по-точна информация за обема свободни площи.

„Имайки предвид потенциала за експанзия на тези пазари в дългосрочен план, възможно е всички съществуващи свободни офис площи да бъдат абсорбирани много бързо”, казва Деймиън Харингтън, регионален директор „Пазарни проучвания” в Colliers International. По думите му въпреки наблюдаваното през годината постепенно увеличение на свободните площи в Източна Европа и възникващите въпроси за състоянието на европейските икономики, нивата на заетост при всеки един от офис пазарите са по-позитивни, отколкото бихме могли да предположим, ако вземем предвид само общата картина за региона”.

„На развит пазар като този в Будапеща, нивото на общите свободни площи сочи 20%, докато реалният размер на показателя е приблизително 16%. На други развити пазари като Варшава, Прага и Братислава реалните размери на свободните площи също са по-ниски и достигат 9.3%, 11% и 12%; в същото време, в общата статистика тези стойности са съответно 9.8%, 13% и 14.3%”., коментира Харингтън.

Тенденцията за недостигнат капацитет на пазара се наблюдава и при новите пазари като Санкт Петербург, Киев и Белград, където се регистрира значителен ръст в търсенето през последните пет години. Предвид очакваното увеличение в нетната абсорбция на всеки от тези пазари в краткосрочен и средносрочен план, както и това, че проектите в процес на изграждане няма да доведат до пренасищане, реалните по-ниски нива на свободните площи, в размер на 9% в Санкт Петербург, 15% в Киев и 11% в Белград, са добра предпоставка за стабилен ръст в наемните нива. Подобна картина е налице и при развиващите се пазари – Москва, Букурещ, София и Загреб.

„Развитите пазари трябва да се справят с най-сериозните предизвикателства, поради увеличаващите се свободни площи и засилената конкуренция там, в резултат на активно изграждане на нови проекти”, казва Харингтън. От тях, в Будапеща е налице най-голямото пренасищане с офиси, което вероятно ще продължи да потиска наемните нива.

Докато Варшава неотдавна премина през нещо като краткосрочен „шок” поради внезапния ръст в предлагането породен от новите офис проекти, комбиниран с недобрите прогнози за растеж в икономиката, то сега средносрочният баланс на пазара там е възстановен, което ще доведе до съживяване на наемните нива в най-скоро време.

След първоначалния рязък спад от началото на кризата, наемите за клас А офис сгради остават относително стабилни към момента, а краткосрочните и средносрочните прогнози продължават да бъдат позитивни, предимно за новите и развиващите се пазари.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *