post

Европейската комисия (ЕК) прие списък от 250 ключови проекта за енергийна инфраструктура, сред които редица електропроводи и газопроводи, свързващи България със съседните страни. Тези проекти от общ интерес ще имат право на ускорено лицензиране и по-добри регулаторни условия. Още повече, те може да получат достъп до финансови средства по Механизма за свързване на Европа, чийто бюджет за трансевропейска енергийна инфраструктура за периода 2014-2020 г. възлиза на 5,85 милиарда евро, става ясно от официално съобщение на ЕК, цитирано от publics.bg.

Това ще помогне проектите да бъдат реализирани по-бързо и да са по-привлекателни за инвеститори. Проектите ще помогнат на държавите от ЕС да интегрират енергийните си пазари, да разнообразят енергийните си източници и да сложат край на енергийната изолация на някои страни от ЕС. Проектите ще позволят също така преносната мрежа да поема все повече енергия от възобновяеми източници и като резултат да се намалят емисиите на CO2.

В списъка влизат до 140 проекта в областта на преноса и съхранението на електричество, около 100 проекта в областта на преноса и съхранението на газ и втечнен газ, и няколко проекта в областта на петрола и интелигентните мрежи.

Проектите ще се радват на редица предимства:
– ускорени процедури за планиране и предоставяне на разрешения (задължителен максимален срок от три и половина години);
– един-единствен национален компетентен орган ще обработва всички процедури за издаване на разрешения;
– по-ниски административни разходи за властите и организаторите на проекти благодарение на по-стройни процедури за екологична оценка при спазване на изискванията на правото на ЕС;
– повишена прозрачност и засилено участие на обществеността;
– повишена видимост и привлекателност за инвеститорите благодарение на подобрена регулаторна рамка, при която разходите се отреждат на страните, които имат най-голяма полза от завършването на даден проект;
– възможност за получаване на финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа. Това ще е от съществено значение при събирането на необходимите публични и частни средства, като в някои случаи финансирането може да започне още през 2014 г.

За да бъдат включени в списъка, проектите трябваше да са от значителна полза за поне две държави от ЕС, да допринасят за интеграцията на пазара и конкуренцията, да засилват сигурността на доставките и да намаляват емисиите на CO2.

Българските проекти
Електрорповоди – В списъка с проекти от общ интерес влизат редица електроенергийни и газови проекти, които да подобрят връзката на България със съседните страни. Ще бъдат изградени 8 вътрешни електропровода, сред които Ветрен – Благоевград и Царевец – Пловдив. Подобренията на електроенергийната инфраструктура в комплекса Марица изток чрез 387 км нови високоволтови електропроводи от Марица изток 1 до Марица изток 3, Пловдив, Бургас и Неа Санта (Гърция)също ще могат да получат финансиране. Ще има и 400 киловолтова връзка от Марица изток 1 до Неа Санта (Гърция).

За по-добра свързаност с Румъния ще се инвестира в нови електропроводи 400 киловолта в Североизточна България – между Добруджа и Бургас (140 км) и между съществуващите подстанции в Крушари и Видно (80 км). в проекта се предвижда и изграждането на две нови подстанции 400/110 киловолта в тези села поради големия брой възобновяеми енергийни източници в района. Около 1800 мегавата мощности чакат да бъдат присъединени. Новите подстанции и електропроводи ще направят по-лесно отвеждането на енергията към местата с висока консумация.

Акумулиращи мощности – В момента 788 мегаватовата ПАВЕЦ Чаира е най-значителната помпено-акумулираща инсталация в България. Тя обаче не е достатъчна за балансирането на електроенергийната системата, когато тя е с минимален товар през нощните часове, а има голямо производство от ветроенергийни мощности. Планира се увеличаване на капацитета на горния резервоар на Чаира чрез строежа на язовир Яденица и свързването му с язовир Чаира на гравитационен принцип. Така капацитетът на Чаира ще се повиши с 9 млн. куб. м до 14,6 млн. куб. м.

Газова инфраструктура – Интерконекторите с Гърция, Сърбия и Турция също влизат сред проектите от общ интерес. Предвижда се увеличаване на капацитета на съществуващия газопровод от Стара Загора до Комотини чрез изграждане на нова 185-километрова тръба с капацитет 13,7 млн. куб. м дневно. Ще бъде рехабилитирана и разширена съществуващата газопреносна мрежа на територията на България, като ще се въведат нови методи за инспекция и профилактика на тръбите чрез т. нар. “Intelligent Pig” (цилиндрични устройства, използвани най-вече за почистване и откриване на повреди, б.р.). Съществуващият газопровод Кулата – Сифирокастро ще бъде модернизиран

Ще бъде изграден и нов 185-километров газопровод от София до Ниш с капацитет от 4,93 мил. куб. м дневно.

До Турция ще бъде изграден 75-километров газопровод с минимален годишен капацитет 3 млрд. куб. м. В първата фаза на проекта се очаква дневният капацитет да е 9-15 млн. куб. м.

Планира се и строежът на ново хранилище за газ на територията на България, както и увеличаване на капацитета на съществуващото хранилище в Чирен. Целта е Чирен да достигне то работен обем от 720- 1000 млн. куб. м. На ден от Чирен ще могат да бъдат използвани до 10 млн. куб. м, като същото количество ще може да бъде вкарвано в хранилището.

Южен газов коридор – Поне 10 млрд. куб. м газ годишно от каспийския регион се очаква да потекат към Европа в скоро време. Това налага и изграждането на надеждна и гъвкава газопреносна инфраструктура по т. нар. Южен газов коридор. Трансадриатическият газопровод (TAP) също влиза сред проектите от общо знаение, които ще могат да получат евросредства. Под общото название „Газопровод от България до Австрия през Румъния и Унгария“ изглежда ще бъде реализирана и най-съкратената версия на проекта „Набуко“. В България капацитетът на тръбата ще е 6,1 млн. куб. м дневно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *