post

Арх. Гълъбов, как се развива архитектурата и как очаквате тя да се развива в следващите години?

Нека да погледнем трансцедентно на нещата. През вековете хората са се опитвали да задоволят основните си нужди – да си осигурят лесен достъп до вода, храна и сигурност и комфорт. Място, на което да се чувстват спокойни, на което могат да създадат поколение, да защитят рода си. С течение на времето хората започнали да създават селища, градове, които са се превърнали и в основен пазител на човешкия род.

За съжаление в последните десетилетия градовете започват да се превръщат не в пазител, а в заплаха за човешкия род. След индустриалната революция  начинът на развитие на градовете е неразумен, неустойчив. Te стават причина за генерирането на вредни емисии и създават заплаха за планетата чрез предизвикването на климатични промени. Заради тези неустойчиви модели на развитие, сме под заплаха и трябва да обърнем тенденцията, обществото да осъзнае, че нашите градове и сгради трябва да се съобразява с природатата.

Тогава какви трябва да бъдат градовете на бъдещето?

Градовете на бъдещето трябва да са преосмислят. Да погледнем една София, например. На този етап трябва да се преосмисли Общият устройствен план (ОУП), защото от него зависи социалното и икономическо развитие на града, определя  се и финансирането. Това, което в последните години дискутираме с колеги от Европа е за повече внимание на синьо – зелената инфраструктура, която не фигурира в повечето устройствени планове, в България това не е заложено. Това са водите и зелените площи. Теоретично архитектурата трябвада се развива именно около синьо – зелената система. Това, което се случва обаче е, че синьо – зелената система е притисната и затова се случиха трагедиите в Аспарухово, в Мизия. Т.е трябва да се смени концепцията, да се помисли как архитектурата, строителството да е рамка на природата, а не обратно.

Градовете на бъдещето трябва да са нискокарбонни, да са максимално устойчиви, тогава ще дойде и бизнесът.

Климатът вече е променен – за последните десетилетия средната температура на земята се е увеличила с 1-1,5 градуса. Променя се климатът и у нас.По данни на БАН в 18 от последните 20 години, средната целогодишна температура в България е била над нормалното.  Това  е знак, че трябва да започнем да мислим и да проектираме по друг начин. Амплитудата между температурата през лятото и зимата става все по-голяма, а това налага промени и  в начина на строителство.

Добре, но това как може да се случи, при положение, че имаме ОУП?

Първо трябва да се преосмисли съществуващото положение, да се направи оценка на въздействието на всяко населено място в условията на новия климат.   Има територии, които не са развити.  София например предстои да се развива на север – как ще стане това – дали ще се направи с мисъл за природно –социалните ефекти. Трябва да се стъпи на трите фактора на устойчиво развитие – икономически, социално-културен и екологичен.

У нас обаче това няма как да стане – ако имаме например голяма зелена площ, към която има инвеститорски интерес, няма ли да стане отново сблъсъкът между социален и икономически фактор?

Да, факт е. Има решение – всяка нова или реновирана сграда може да стане ниско енергийна, и с малък карбонов отпечатък.  Огромна е ролята на бизнеса! За съжаление българският и западният възложител  мислят по различен начин.  У нас не се разбира добре нуждата от качествено проектиране и строителство и затова и средата ни е такава.

Има ли примери в Европа, от които може да се учим?

Миналата година бях в Бристол, който беше обявен за Зелена столица за 2015 г. , и Гьотеборг. Начинът, по който те се развиват ги прави по- различни . Ще започна с обществените поръчки – там не се правят по критерий за най-ниска цена, а водеща е идеята за ползите, които инвестицията ще донесе – социалните и екологичните ефекти. Заданията, по които се правят търгове са подробни и качествени.  Търси се най-доброто за обществото в дългосрочен план.  В Гьотеборг казват така – „Ние разбрахме, че когато градът е природосъобразен и социално отговорен, бизнесът сам идва при нас”. В момента Ериксон и Волово строят огромни площи до река Гьоте, те поддържат икономиката на града, но защо са избрали точно него? Там има инфраструктура, има обмислена синьо-зелена система, разнообразен социален живот. Корпоративният бизнес отива там, където най-важната им ценност – служителите – ще са най-производителни, където могат да привлекат качествена работна сила.

Търговете на най-ниска цена прогонват качествения бизнес, дългосрочните инвестиции.

Споменахте Законa за обществените поръчки…

Да, у нас във всяка обществена поръчка водеща е най-ниската цена и евентуално – времето за изпълнение. Качеството на средата, нуждата от повишаване на жизнения стандарт не фигурира при харченето на публичните пари – крайно погрешно! Надяваме се сега нещата да се променят, защото се прилагата новата европейска директива. Новата директива е по-добра, дава на общините свободата на действие, на различни методи за поръчки.  Ако една община обаче няма добри практики, качествени служители –квалифицирани  и с познания, ще се ползват изпитаните методи, например всички сгради да се заложат в една обществена поръчка.

Също така като цяло законите ни не са съгласувани един с друг, някои са много лошо „преведени“.  От трите Камари (строителна, инженерна и архитектурна) настояваме за цялостен анализ на съществуващата нормативна уредба (над сто и петдесет нормативни акта), оценка на въздействието и коренни промени!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *