post

Икономиката на България бележи ръст от близо 2% от началото на 2015. Това се дължи най-вече на вътрешното потребление, заяви за Радио България Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Икономическият подем се дължи и на ускореното разплащане на средства по европейски проекти. Друга положителна тенденция е свързана с възстановяването на пазара на труда от началото на годината. В началото на 2015 тази тенденция продължава, което е добра новина за икономиката, доходите и потреблението, заяви Десислава Николова и добави:

Възстановяването на пазара на труда е една от причините за ръста на потреблението, защото хората разполагат с повече паричен ресурс. Друг фактор, който подкрепя потреблението, е дефлацията, която за кратко бе прекъсната в началото на 2015-а, но през последните месеци в страната отново се отчита отрицателна инфлация. Като цяло може да се каже, че българската икономика се развива относително добре спрямо други европейски икономики. Би било добре да видим темпове на икономически растеж от 5%-6%, каквито се наблюдаваха в периода преди кризата, но към момента икономическата конюнктура и ограниченото външно търсене пречат на България да постигне подобни темпове на растеж. Вътрешните проблеми също възпрепятстват по-голям растеж. В периода преди началото на кризата България се радваше на много сериозен приток на инвестиции, но в момента тези инвестиции не са основен фактор за местната икономика. Те бяха заменени от усвояването на европейски средства, като през 2013-а и особено през 2014-а и началото на 2015-а се наблюдава ускорено усвояване на пари и разплащане по проекти от предходния програмен период, коментира тя.

Според Десислава Николова едно от притесненията по отношение на европейските средства е свързано с това, че в края на тази и началото на 2016 година ще има известно забавяне в усвояването на европейски пари, защото не всички оперативни програми са одобрени към момента и разплащанията по новите програми не за започнали или са все още незначителни като обем.

Интересно е да се спомене, че има няколко отрасъла в българската икономика, които бележат много сериозен растеж през последните няколко години. Повечето от тези отрасли са в сектора на услугите. Най-голям ръст бележи IT индустрията, която е най-големият фактор на трудовия пазар. Друг сектор, който бележи сериозен ръст е аутсорсингът на различни бизнес услуги, заради по-ниските разходи за труд и квалифицираната работна сила в България. В индустрията има създаване на нови работни места в няколко отрасъла. Един от тези отрасли е секторът за производството на автомобилни части. България се превръща в регионален лидер в този сектор и голяма част от чуждите инвестиции се насочват в този подотрасъл след кризата.

“Като една малка отворена икономика България изключително много зависи от износа си. В периода след кризата експортът беше основният двигател на растеж. В момента отчитаме повишен риск от забавяне на ръста на износа, който произтича от по-ниския ръст на китайската икономика. В последните няколко години Китай се превърна в голям вносител на стоки от България. Страната ни изнася основно суровини за този пазар. Паралелно с това не бива да се подценява и вторичния ефект от забавянето на китайската икономика върху българския износ по линия на нашия експорт към европейската икономика. Другите страни от ЕС също изнасят сериозни количества към китайския пазар, особено Германия, която е един от най-големите търговски партньори на България. Този ефект също би се проявил, ако икономиката на Китай се забави сериозно. В момента това е най-големият риск за българската икономика в международен план”, каза още Николова.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *