post

Ръст на БВП с 2,1% и свиване на бюджетния дефицит до 2%. Тези основните макроикономически параметри за следващата година са заложени в държавния проектобюджет, който бе представен на сайта на финансовото министерство. До края на седмицата той ще бъде внесен в Министерски съвет, а след това и парламента.

Заложеният ръст засега свидетелства за очаквания за по-бавен растеж, става ясно и от публикуваната заедно с проектобюджета актуализирана есенна макроикономическа прогноза за 2015 г. В нея финансовото ведомство запазва прогнозата си за икономически растеж от 2%, на фона на първоначално заложените 0,8%. Оценката за ръста през 2016 г. обаче е ревизирана надолу от първоначалните 2,3% до 2,1%. Малко по-оптимистични са очакванията за 2017 и 2018 г. с уговорката, че растежът ще остане на „относително стабилни нива при, съответно – 2,5 % и 2,7 %.

Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси. В този контекст определянето на параметрите на бюджетната рамка изисква продължаващи усилия за фискална консолидация, като стъпките за нейното постигане за периода 2016-2018 г. отразяват развитието на политиките от последната средносрочна бюджетна прогноза, като са отчетени и актуалните данни за ревизираната оценка на програмата за 2015 г. и за макроикономическото развитие през следващите години, се казва в доклада.

В макроикономически план прогнозите и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г. и благоприятните тенденции в периода до 2018 година. Очакванията за реалния растеж на БВП са през 2016 г. да достигне 2,1 % и запазване на относително стабилни нива на растежа през 2017 и 2018 г., съответно 2,5 % и 2,7 %.

Планирано е процесът на фискална консолидация да продължи, като в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2016 г. е в размер на 2,0 % от БВП при 2,5 % от БВП за 2016 г., заложена в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. В средносрочен план се запазва политиката за постепенна консолидация, изразяваща се в годишна стъпка за подобряване на бюджетната позиция от около 0,5 % от БВП. Планираният дефицит за 2017 и 2018 г. е съответно на нива от 1,4 % от БВП и 1,0 % от БВП.

Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление), които ще окажат положителен ефект върху приходите.

Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят  здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 година.

Приходите по КФП за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4 – 37,1% от БВП. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,4 % от БВП през 2016 г. до 38,2 % от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Независимо от фискалните предизвикателства, целта за повишаване ефективността на публичните разходи кореспондира пряко с основния разходен приоритет – инвестиции в човешкия капитал, основно чрез финансиране на целенасочени мерки в областта на средното образование, както и инвестиции в инфраструктура.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по отношение на минималната работна заплата (МРЗ) е предвидено: увеличаване на нейния размер от 1 януари 2016 г. на 420 лв., от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазването му за 2018 г. на нивото от 2017 година. Това повишаване цели постигането на номинален ръст на възнагражденията на най-ниско-доходните групи на пазара на труда и ще способства за постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението.

В системата на средното образование е предвидено увеличение на стандартите за финансиране на дейностите по образованието, с което се създава възможност за увеличение на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал в системата, а в системата на труда и социалната политика е предвидено увеличение на средствата за персонал за 2016 г. с оглед запазване на административния капацитет и нормалното функциониране на административни структури към министъра на труда и социалната политика, предоставящи услуги в областта на социално подпомагане, заетостта и трудовите отношения.

Политиката в областта на здравеопазването ще продължи да бъде насочена към ефективно функциониране на системата, усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на здравното осигуряване, болничната помощ, лекарствената политика и електронното здравеопазване. Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2016 г. ще бъде подобряването на функционирането на системата на база приетите промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО. Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

2016 г. – 2,5 % от осъвременяването по чл. 100 от КСО;

2017 г. – 2,7 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130;

2018 г. – 2,8 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

В подкрепа на икономическото и социално развитие на страната е ефективното усвояване на европейските фондове, чрез които да се ускори процесът на реална конвергенция на българската икономика към средните нива на ЕС, да се постигне и устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване, както и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Регионалното развитие и благоустройството, както и развитието на транспортната инфраструктура на страната са сред ключовите приоритети на правителството и през периода 2016-2018 г. Реализирането на тези политики предполага водещо място на инвестициите в инфраструктура, като финансирането ще се осъществява както с национални средства, така и с подкрепата на оперативните програми и изпълнение на мерки, насочени към икономическо, социално и териториално сближаване.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г. съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9 % към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане  нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Целите на политиката в областта на качеството на публичните финанси са насочени към повишаване на ефективността при управление на публичните финанси чрез реализиране на бюджетния процес съобразно Закона за публичните финанси, придържане към фискалните правила и ограничения и постоянното наблюдение на въздействието на бюджетното законодателство и неговото усъвършенстване, както и прилагане на добрите бюджетни практики.

Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността на местните власти и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Сред приоритетите в работата са подобряване механизмите за разпределение на изравнителната субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи. Продължава диалогът с представителите на местната власт както по отношение усвояването на европейските средства, така и по всички актуални въпроси, свързани с местните общности.

С настоящата актуализирана прогноза за периода 2016-2018 г. е ревизирана оценката на програмата за 2015 г., като необходимостта от промени в рамката по държавния бюджет и по КФП за 2015 г. произтича основно от нарасналите очаквания за усвояване на средствата по програмите на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. и от прогнозираното значително преизпълнение на приходите по държавния бюджет. Най-значителен допълнителен натиск върху разходите оказва по-високото усвояване на средствата от ЕС в резултат на приключването на програмния период 2007-2013 г., както и други допълнителни разходи по самостоятелните бюджети, включени в КФП, в т.ч. и за сметка на наличности.  Отчетени са и предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в т.ч. и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетения и редуциране на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги. В резултат на това се очаква дефицитът по КФП на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3 % от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3 % от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *