Ричард Коуел e регионален мениджър за Централна и Източна Европа, BRE Globa,компанията, която притежава и разработва схемата за устойчиво строителство BREEA. Ричард работи за BRE Global от 26 години, а от 2006г е част от отдела за международно развитие на компанията и отговаря за налагане на системата в Централна и Източна Европа.
Какво означава устойчиво строителство и защо този проблем става все по-актуален напоследък?
Устойчивостта от гледна точка на строителната среда е балансът между три фактора – икономически, социален и екологичен. Това означава сграда, която да причинява минимални щети на околната среда, но и която е с грижа за хората, в нея е комфортно и приятно да се работи и живее.
Може да построите много зелена и устойчива сграда, обаче да не е продаваема, защото е скъпа. Ето затова е нужен балансът – с постигане на социалния и екологичният фактор да комбинирате и икономическия. Заложите ли на социалния и екологичния, ще направите пари от това.
А как се отрази кризата на устойчивите сгради?
По време на криза тяхната нужда се вижда най-добре. Какво беше преди години, всеки строеше спекулативно и продаваше. Пазарът се препълни със сгради, които трябва дсе наемат или продадат. И ето тук започват да работят тези фактори. Когато трябва да избират сграда, хората ще изберат тази, която е по –хубава и приятна за работа. Най-важният фактор за една сграда са обитателите й.
Проучванията ни показват, че когато хората работят в една приятна среда, техният потенциал нараства. Значението на социалните фактори става все по-определящо. Като пример ще дам, че до скоро сградите са се строяли, за да обслужват определена цел, без да взимат предвид хората в тях. Представете си офиси без прозорци и без естествена светлина, това предизвиква заболявания и затова бяха известни като „болните сгради”.
Сега, когато кризата започва да отшумява наблюдавате ли повишение на интереса за този тип строителство в Централна и Източна Европа?
Да, определено има по-голям интерес. Сега не мога да цитирам точни цифри, но се забелязва увеличение на регистрациите за сертифициране. Включително и в България, където вече има втора сграда, която ще бъде сертифицирана по системата BREEAM.
Това, което кризата направи е , че накара предприемачите да спрат, да се огледат да се замислят какво строят и защо го правят. Това, което установявам е и все по-голям интерес и осведоменост сред населението. Но винаги се намесва и паричната тема, която движи процеса.
Значи все пак надделява икономическият фактор?
Зависи от гледната точка. Ако гледаме от позицията на предприемачите, те искат да направят сградата си атрактивна за един по-широк кръг от хора. От друга страна има корпоративни клиенти, при които влияе корпоративната социална отговорност. Те търсят да наемат само сертифициарни сгради. Например PriceWaterhouseCooper се местят само в сграда, която е със сертификат BREEAM. Това е част от техния бизнес.
Истината обаче е, че голяма част от предприемачите строят зелени сгради , за да направят повече пари.
Този тип корпоративна социална отговорност прецедент ли е или е нормално?
Не е прецедент. Все повече от големите компании се движат към устойчиви сгради и е определящо за техния избор. Друг пример са Marks&Spencer, те преоборудват магазините си и ги сертифицират по BREEAM, а когато имат избор между два мола, избират сертифицирания.
Когато говорим за хората и за това колко е важно за тях са живеят по – здравословна и комфортна среда, възниква и въпросът, защо има толкова малко жилищни сгради сертифицирани по BREEAM?
Във Великобритания има доста такива сгради, процентът е висок. В Европа обаче не е така. Причината е, че за да могат всички сгради да станат такива, изисква правителствена намеса, промяна в закона. Във Великобритания това костваше 10-15 години.
Трябва да отбележа обаче, че повечето от хората нямат интерес дали една сграда е зелена или не. Там действа т.нар. Code of Sustainable Homes (Код за усточйви сгради), който е правителствен документ. В крайна сметка хората искат да видят накрая каква е сметката им за вода, ток и т.н, не се интересуват дали е дома им е устойчив, а дали сметките са по-малки.
Все пак в началото имаше много голямо недоверие към подобни сертификационни системи, как е сега?
Това е политика на развитие за всяка една страна в света. Навсякъде времето за примането на системата е различно. В накои страни е една година, в други може да е 5-6 години, но когато веднъж има интерес, той нараства изключително бързо. В България това вече започва бавно да се случва.
Нормално е предприемачите първоначално да не са заинтересовани. По-скоро са заинтересовани, но но не искат да плащат. В крайна сметка обаче заинтересованите страни са две – веднъж самите инвеститори, но и наемателите. Комбинацията от двете движи пазара.
Когато преди 3 години дойдохме в Полша, ни казаха, че за следваите 10 години там няма да има зелени сгради. В момента има 12 сгради в сертификация и рабортим за адаптиране на системата BREEAM в Полша.
В момента разработвате и проект за BREEAM България – адаптиране на BREEAM към българските стандарти. Как се стигна до него – заради Greenworks, които предствляват стандарта или заради нарастващия интерес?
Бих казал комбинация от двете . Веднъж заради популярността, която методиката придоби благодарение на компанията. А когато предприемачите виждат преимуществата, тогава и те започнат да задвижват процеса.
Това е един прозрачен и отворен към всички метод. Всеки може да се включи с предложения и съвети. Нямаме претенции това да се превръща в законодателство, а да подобрим строителната среда.
Greenworks ще формира една консултативна група за управление на процеса на развитие на BREEAM БГ – наречена “Съвет BREEAM БГ” и ще гарантира, съществуването на широко представяне на мнения от строителната среда, които ще бъдат взети под внимание по време на развитието.
А има в някоя страна вече такъв работещ процес?
Засега има само Холандия. В процес на адаптация са Франция, Испания, Швеция, Латвия, Русия, Турция, Полша и България.
Опитът ни от Холандия показва, че се увеличи доверието сред местните предприемачи. От месец имаме и първата сграда която е сертифицирана по BREEAM Холандия. Когато е с местните регулации е много по – лесно и за самите предприемачи. Просто локалните системи са по възприемчиви от тях.
В момента у нас освен BREEAM действат и още две сертификационни системи – американската LEED и германската DGNB. Кои са предимствата на британската?
И двете са базирани на BREEAM. LEED е американска и работи според техните стандарти, тя е много популярна в САЩ. Германската е само на 18 месеца и има сертифицирани само 20 сгради. За сравнение BREEAM има 800 000 сгради в процес на сертификация и 250 000 вече сертифицирани. LEED има 10% от това
Освен това BREEAM е по – добрата за България и Европа, защото се адаптира за всяка една страна според местни условия и норамативни норми. LEED оценява по американски стандарат, накрая тя е сетъифицирана по американски, а не български стандарт.
BREEAM вече има 20 години, за това време е добре изпитана и тествана. И не на последно място е независима оценяваща система. Това означава, че не може сами да оцените сградата, трябва ви независим оценител.
И още един факт – големи американски компании като AG Linkoln са избрали BREEAM за сертификационна система, по която да се оценяват техните сгради.