post

До 2023 година автомагистрала „Струма” трябва да бъде завършена в пълнота, заедно с 18 километровия участък през Кресненското дефиле. Най-оптималният вариант от икономическа, екологична гледна точка и най-вече от гледна точка на пътната безопасност и сигурност на преминаване е полуизточният вариант на трасе. Движението в посока Кулата – Солун ще бъде през дефилето, а в обратна посока – към София, ще се осъществява източно от дефилето. Това обеща министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в сутрешния блок на bTV.

Той коментира и част от другите варианти за изграждане на магистралата в участъка на Кресненското дефиле. Двата варианта, свързани с изграждането на магистрала вътре в дефилето, са технологично най-неустойчиви, посочи министърът и поясни, че проектът с изграждането на дълъг тунел е най-неблагонадежден от екологична, финансова гледна точка, времеви срокове и като безопасност, тъй като това районът на Кресна е сеизмично най-неустойчивият в България. Затова този вариант не е разглеждан при представянето на проектите в Брюксел.

В определения като най-подходящ вариант най-дългият тунел ще бъде около 1 км, предвидени са мостови съоръжения. При строителството на трасето източно от дефилето ще бъдат използвани иновативни подходи, ще бъде изграден обход на Кресна, 5 пътни възела с две свързвания между двата участъка и пътни възли към всички населени места по протежение на дефилето. Проектът предвижда изграждане на две икономически зони в землището на община Кресна и две в северната част на трасето  на територията на община Симитли с възможност за търговия и почивка. Благодарение на пътните връзки и свързванията между двете трасета ще се осигури преминаване от едното в другото трасе, както и достъпа на собственици до нивите, обясни Николай Нанков.

Автомагистрала „Струма” се изгражда със скоростни темпове. 25-километровият участък до Сандански ще бъде пуснат в експлоатация до края на 2018 година, каза още регионалният министър, пояснявайки, че крайният срок е месец май 2019 година.

По-голямата част от екологичните организации не са изразявали притеснения за действията на Агенция „Пътна инфраструктура”, подчерта министър Нанков. Той допълни, че 2023 година е реалистичният срок за завършване на цялото трасе на магистралата.

Поели сме ангажимент 2025 г. автомагистрала „Хемус” да бъде изцяло изградена. До края на годината отчуждителните процедури за участъка до разклона за Тетевен трябва да приключат, така че от 2018 година да започне реално строителство. За трасето има подписан договор и в момента се проектира, припомни още Нанков. В момента се проектират и трите участъка от 50-километровото трасе от магистралата до разклона Плевен – Ловеч. През 2018 г. възлагаме реалното строителство на трите участъка. Ако тръжните процедури минат без обжалване, още следващата година може да започне изграждането им, каза той.

В края на октомври тази година възлагаме техническото проектиране на АМ „Хемус” до Велико Търново, за да може през 2019 г. да възложим строителството и на тези три отсечки, обяви министър Нанков. Той изрази надежда в периода 2021 – 2022 година трите отсечки от участъка до Велико Търново да бъдат завършени.

Нанков припомни още, че 16,2-километровият участък на магистралата от Белокопитово до Буховци е в процедура по обжалване на обществената поръчка за избор на изпълнител. Проектирането за участъка ще се възлага поетапно през 2018 година. Той обърна внимание, че с промените в законодателството, с които обжалването става на една инстанция, ще се ускори изграждането на инфраструктурните обекти от национално значение.

Регионалният министър коментира също изграждането на тол системата. Изцяло с цифровизирани модели, с джипиес системи ще се отчита изминатото разстояние от тежкотоварните автомобили. Ще дадем възможност за предплащане на маршрут и за заплащане след изминато разстояние. Ще бъде засичан всеки тежкотоварен автомобил чрез вече разположените 400 камери и купуването на нови 600 камери, които ще гарантират пълното покритие на републиканската пътна мрежа, включена в тол системата, поясни той.

Най-малко три пъти ще се увеличат приходите след въвеждане на тол системата. В момента генерираме 300 млн. лв. годишно, след въвеждането й очакваме постъпления в размер на 1 – 1,2 млрд. лв. Внедряването на тол системата ще се изплати за три години от бъдещите постъпления от нея, уточни Нанков, допълвайки, че две години се наблюдава умишлено блокиране и забавяне на внедряването й. В началото на октомври се очаква да бъде избран изпълнител, като процедурата може да бъде обжалвана отново, поясни той.

По отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради министър Нанков беше категоричен, че тя не спира. 2018 година ще бъде още по-динамична, с още повече скелета и строителни работници по жилищните сгради, уточни той.

Трябва да спрат спекулациите, че свършва санирането, тъй като през 2018 г. ще се санират най-малко 1000 сгради със сключени в периода 2015 – 2016 г. с ББР, заяви министърът. За три години, от 2015 г. до 2017 г., разплащаме в ББР към общините, към изпълнителите 1,6 млрд. лв. от гарантирания по програмата 2 млрд. лв. ресурс. 700 сгради са въведени в експлоатация, работи се по 600, по още  700 сгради предстои стартиране на строителните дейности. Още 1 млрд. лв. има да разплащаме при реално извършени дейности.

Със стартирането на програмата през 2015 г. въведохме принципа „първи по време, първи по право”, напомни Николай Нанков. Тези, които не се поддаваха на спекулациите, вече имат сключени договори с ББР при осигурения ресурс от 2 млрд. лв., и блоковете ще бъдат санирани.

Ангажимент на всички собственици е да поддържат жилищата и сградите, в които живеят, в добро състояние, подчерта Нанков.

По случая с опасния блок „Плиска” 2 в Монтана регионалният министър посочи, че при сключен с общината и Българската банка за развитие договор, той ще бъде саниран, като ще бъде направена проверка. Ако блокът е в списъка с 2022 сгради с подписани договори с ББР, той е с гарантирано саниране.

Министър Нанков коментира темата с назначаването на нов директор на Дирекцията за национален строителен контрол. Милка Гечева е добър експерт и професионалист. Право на всеки министър е да избира екипа, с който ще работи добре и ще поддържа системата спокойна, каза той. Необходима е акуратност в работата. В коалиционно правителство е редно да се допитваме и до коалиционните партньори при конкретните политики,  които правим, посочи Нанков. Той отрече намеса на вицепремиера Валери Симеонов в назначаването на арх. Иван Несторов за директор на ДНСК. Нанков посочи още, че арх. Несторов е специалист с дългогодишен опит и изрази увереност, че под неговото ръководство ДНСК ще работи добре.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *