post

Новото статистическо райониране на страната има за цел да създаде устойчиви като население райони за планиране, чийто потенциал да се използва максимално за постигане на по-висок икономически ръст. Това заяви в Добрич зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която участва в извънредно заседание на Регионалния съвет за развитие на Североизточния район за планиране. Заседанието бе водено от областния управител на Добрич Красимир Кирилов с участието на кмета на Община град Добрич Йордан Йорданов, областни управители и представители на общините от Североизточна България и др.

Зам.-министър Николова отбеляза, че темата е на етап обществено обсъждане и няма взето решение кои ще са новите райони за планиране. „Целим да създадем по-силни региони, които да се развиват на база природни дадености, географски характеристики и специфичен потенциал. В основата на всичко е постигането на по-висок икономически растеж“, подчерта Деница Николова. Усилията са в посока в един район за планиране да попаднат области с идентични дадености, което би дало възможност за разработване на по-добри проекти и постигане на по-ефективни резултати. Заместник-регионалният министър обясни, че от вариантите за ново райониране се предлагат няколко възможности за областите от Североизтока. Един от обсъжданите варианти е да бъде обособен Черноморски район, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол. Логиката за подобно преформатиране е да се фокусира развитието на тези области върху Черно море като основен природен ресурс, даващ възможност за по-висок ръст на икономиката. „В момента започва изпълнението на морската политика, която включва и изработване на морски пространствен план – основен стратегически документ и на равнището на Европейския съюз. С припознаването на такъв план ще има възможност да бъдат изпълнявани още стратегически проекти в района по линия на морето и неговия потенциал и финансиран по черноморските европейски програми“, поясни заместник-министърът. Друг от обсъжданите варианти е Североизточният район да остане както досега, но това предопределя по-слаби възможности за икономическо развитие, смята заместник-министърът. Обособяването на Дунавски район ще позволи областите в него да ползват възможностите за развитие на река Дунав“, даде друг пример Николова. В районите ще могат да се планират големи проекти и да се търси финансиране за тях. Такива са магистрали, ж.п. връзки, проекти за развитие на т.нар. „сини пътища“. АМ „Черно море“ също може да се развие като стратегически проект на районите, който да развие целия район за развитие, а не само един град“, каза още Николова.

Тя коментира още, че в обществените обсъждания на новото статистическо райониране основната посока е по-скоро в окрупняването до четири района, като има различни предложения за състава на областите в тях. Новото райониране не предвижда обособяване на водещ град за районите. „Идеята ни е градовете да станат центрове на растеж с насочване на европейски и държавни средства, а периферията около тях да се развива по – балансирано, според позицията на града“, заяви тя. Районирането трябва да отговаря на целите да търсим предпоставки за силно развити икономически региони и устойчив модел на регионална политика. Това ще стане с изпълнение на общи проекти между регионите. Така например, би могло, на регионално ниво да се реализира проекти за изграждане на индустриална зона, която да носи инвестиции и работни места на по-голяма територия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *