post

Европейската комисия залага на икономически растеж в България от 3.5% през 2018 г., което е с 0.3 пункта под очакванията от лятото, пише Капитал. Понижението идва основно от слабите данни за износа през първата половина от годината, но фактор вероятно е и забавеното усвояване на средства по европейските проекти от текущия програмен период. Това става ясно от есенната макроикономическа прогноза на комисията, която обхваща периода до 2020 г. Като цяло експертите от Брюксел запазват нагласите си от лятото относително без промяна – прогнозата е за икономически растеж 3.7% през 2019 г. и леко забавяне до 3.6% през 2020 г.
След отчетените ефекти от растящите енергийни цени и влиянието на лошата реколта в Европа върху цените на храните, комисията повиши очакванията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 г. по европейския индикатор ХИПЦ. През следващите две години обаче се очаква поскъпването да се стабилизира около 2% годишно.

ЕК ревизира надолу прогнозата си за тази година с 0.3 процентни пункта до 3.5% ръст на БВП. Като причина от Брюксел посочват износа. Националната статистика за 2017 г. беше значително ревизирана нагоре през септември като в резултат на този базов ефект темпът на растеж на износа тази година се забави. Успоредно с това в прогнозата се споменават “еднократни събития и спад на експорта към Турция”, които забавят растежа допълнително през 2018 г. Тук вероятно става дума за по-слаби продажби на горива и обратен износ на тръби към Русия, свързани с неслучилия се “Южен поток”. Вероятно фактор за понижението обаче е и по-слабото от очакваното изпълнение на проекти по европейските програми.

Двигател на растежа тази година остава потреблението на домакинствата, като тук стимул е подобряващия се пазар на труда, растящите заплати и потребителски нагласи.

Като цяло не се очакват значителни промени през следващите две години. Вътрешното търсене ще продължи да движи икономиката, макар и по-умерено спрямо 2018 г. Инвестициите обаче ще имат малко по-голям принос – стимулът се очаква от напредъкът по усвояването на европейските фондове. Износът леко ще се ускори, но потреблението на вносни стоки също, в резултат на което нетният експорт ще има отрицателен принос към растежа.

Макар че управляващите са залагат касов бюджетен дефицит през 2019 г. и балансирано салдо през 2020 г., от Брюксел очакват държавните финанси в България да завършат на плюс. Причината – през следващите две години ще постъпят средства по европейските проекти, а комисията прогнозира и по-голяма събираемост на данъчните приходи. Това ще компенсира планираните от правителството допълнителни разходи за персонал.

Прогнозата за бюджета обаче остава доста несигурна. “Голяма инвестиция в железопътния сектор, която зависи от все още недоговорената концесия на летище София, и някои обявени военни поръчки могат да имат значителен ефект върху държавните финанси през следващите години. Но и в двата случая графикът към момента не е ясен”, се посочва в доклада на комисията.

Рисковете за икономиката на България според ЕК са свързани основно с износа, който може да се повлияе от политически и икономически трусове в големите ни търговски партньори. Тук вероятно става дума за проблемните през последните месеци турска и италианска икономика. От друга страна, растежът може да се ускори, ако недостигът на работници доведе до по-високо от очакваното увеличение на възнагражденията, което ще стимулира допълнително покупките на домакинствата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *